Независим информационен сайт
У В О Д
Законът за правата и свободите на националните малцинства регулира правно начина, по който ще се осъществяват правата на представителите на националните малцинства. В този смисъл Законът представлява още един източник на конституционни права,тъй като разработва конституционните норми за правата и свободите на хората от националните малцинства, съответно разработва принципни решения в Конституцията и международните договори.Базирайки се на наредбите на Конституцията,законът за защитата на правата и свободите на националните малцинства запълва съществуващата празнина в конституцонната и правова система на Република България и по юридически правилен начин дава възможност на хората от националните малцинства да ползват конституционните си права в демократична политическа обстановка, самостоятелно, или заедно с останалите членове на своята национална група. Става дума за правата, които в Конституцията се определят общо като право на запазване, развитие и изразяване на етническата, езикова ,религиозна и културна идентичност на националните малцинства. Това са: правото на национално самоопределение, право на сътрудничество със сънародниците си в страната и чужбина, право на употреба на майчин език, право на употреба на националните символи и редица други права и решения, чрез които се защитава специфичността на националните малцинства в областта на обществения живот и които са от особен интерес за националните малцинства (употреба на малцинствения език в дейността на организациите и органите с обществени правомощия, училищно обучение, обществено информиране на малцинствените езици, запазване и защита на културното наследство и т.н.). Чрез инстутуцията на придобитите права Законът предотвратява ограничаването или премахването на правата и свободите, които членовете на националните малцинства, отделно или заедно с останалите членове на своята група, са ползвали преди влизането в сила на този Закон. Законът предвижда също така и въвеждането на специални мерки за постигане на равноправие, особено когато става дума за ромската национална общност. Особеност на новия Закон за защита правата и свободите на националните малцинства са наредбите, даващи възможност за ефикасно и плодотворно участие на малцинствата при решаването на специфични въпроси, свързани с властта и управлението. Базирайки се на становището, че много от малцинствените права се ползват в обществото, с което им се придава колективен характер, и зачитайки международните задължения на страната да осигури необходими условия за ефикасно участие на националните малцинства в отнасящите се до тях обществени дейности, законодателя предвижда редица нови институции. Създаването на Съвет на националните малцинства, в чиято дейност ще участват представители на националните малцинства, трявба да създаде необходимата институционна рамка за постоянна и съвместна дейност на представителите на властта и малцинствата, насочена към подобряване на положението на националните малцинства и запазването на тяхната идентичност. Крачка напред представлява въвеждането на национални съвети на националните малцинства, които ще ги представят като колективни субекти. Според наредбите на Закона, националните съвети на националните малцинства са партньори на държавната власт, а техните представители участват при вземането на решения, засягащи спецификата на националните малцинства. Националните съвети могат да имат известни независими правомощия в областта на образованието, културата и информациите. Става дума за правомощия, които са от значение за изразяването и запазването на идентичността на националните малцинства, и които са гарантираи чрез закона. Представените решения представляват нов подход в домашното законодателство и трябва да осигурят участието на националните малцинства в онези обществни дейности, които са от значение за запазване на тяхната специфичност и дори известна самостоятелност в тези дейности, при което трябва да се зачитат конституционния ред и задълженията, които имат малцинствените народи като граждани на България. Ако демократичността и либералността на предложените решения бъдат потвърдени и от практиката, тогава те ще се превърнат в оригинален модел на защитата на малцинствените права, с което тя ще се превърне в страна, поставяща нови стандарти в областта на малцинствените права и тяхната защита,които ще бъдат в съзвучие с европейските норми.
Член 1.Чрез този закон се регулира начинът на осъществяване на индивидуалните и колективни права, гарантирани на националните малцинства от Конституцията на Република България или от международните договори.
Чрез този закон се регулира и защитата на националните малцинства от всяка форма на дискриминация при осъществяване на правата и свободите и се установява механизъм, чрез който се осигуряват и защитават отделните права на националните малцинства: на самоуправление в областта на образованието, употреба на език, информация и култура, при което се създават институции, чиято цел е да улесни участието на малцинствата във властта и управлението на обществената дейност.
Чрез републиканските и областни предписания, в съответствие с Конституцията и закона, могат да се уреждат конкретно въпросите, регулирани чрез този закон.
Член 2. Според този закон, национално малцинство е всяка достатъчно многобройна, репрезентативна група граждани, която, въпреки че представлява малцинство на територията на Република България, принадлежи към някоя от групите население, дълго и здраво свързани с територията , и притежава такива белези, като език, култура, национална или етническа принадлежност, потекло или вероизповедание, отличаващи я от голямата част на населението, и чиито членове се изтъкват със стремежа си да запазят заедно своя общ идентитет, включително културата, традицията, езика и религията си.
За национални малцинства, според този закон, ще се смятат всички групи граждани, които се наричат или самоопределят като народи, национални или етнически общности, национални или етнически групи ..
Член 3.Забранява се всяка форма на дискриминация на национална, етническа, расова и езикова основа към лица, принадлежащи към националните малцинства.
Член 4.Органите на властта могат, в съответствие с Конституцията и закона, да издават разпоредби, отделни правни наредби и да предприемат мерки, целящи осигуряването на пълно и ефикасно равноправие между членовете на националните малцинства и члновете на нацията, представляваща мнозинство.
Органите на властта ще издадат законоразпоредби и ще предприемат мерки съгласно алинея 1. на този член, целящи подобряване положението на лицата от ромската национална общност.
Законоразпоредби, отделни наредби и мерки от алинея 1. на този член не могат да бъдат смятани за акт на дискриминация.
Член 5. В съответствие с Конституцията на Република България и прокламираната свобода на националното самоопределение и изразяването на националната принадлежност, никой не може да търпи последици заради самоопределението си, изразяването на националната си принадлежност или пък заради въздържането си от такива действия. Забранява се всякаква регистрация на членовете на националните малцинства, която ги задължава против волята им да посочват националната си принадлежност.Забранява се всяко действие и мярка на принудителна асимилация на членовете на националните малцинства.
Член 6.Членовете на националните малцинства имат право свободно да установяват и поддържат миролюбиви взаимоотношения в рамките на държавата и извън нейните граници с лица, които имат законно пребиваване в други държави, и ососбено с онези, с които имат общ етнически, културен, езиков и религиозен идентитет или общо културно наследство.
Член 7.Забранена е злоупотребата на правата, предвидени в този закон, която се изразява в насилствено рушене на конституционния ред, нарушаване на териториалната цялост на държавата , нарушаване на гарантираните свободи и права на човека и гражданина и предизвикването на национална, расова и религиозна нетърпимост и омраза. Правата, предвидени в този закон, не могат да се използват за постигането на цели, намиращи се в противоречие с принципите на международното право или са насочени против обществената сигурност, морала и човешкото здраве. Осъществяването на правата, гарантирани чрез този закон, не може да влияе на задълженията и отговорността, произтичащи от гражданството.на всеки индивид
Член 8. Чрез този закон не се променят, нито премахват правата на членовете на националните малцинства, придобити според законоразпоредбите, които са се прилагали до влизането в сила на този закон, както и правата, придобити въз основа на международните договори и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
Член 9.Членовете на националните малцинства имат право на свободен избор на личното си име и имената на децата си, както и на вписване на тези лични имена във всички лични документи, служебни регистри и регистри на личните данни според езика и правописа на членовете на националното малцинство.
Член10.Членовете на националните малцинства могат свободно да употребяват своя език и своето писмо, лично и публично.
Член 11.На територията на единиците на местното самоуправление, където традиционно живеят членове на национални малцинства, техният език и тяхното писмо могат да имат равноправна служебна употреба.Единицата на местното самоуправление задължително ще въведе равноправна служебна употреба на езика и писмото на националните малцинства, ако според резултатите от последното преброяване на населението процентът на членовете на тази национална общност достига 30% от общия брой на населението в нейната територия.
Служебната употреба на езика на националните малцинства според алинея 1. на този член включва: използване на езика на националните малцинства в административната и съдебна процедура и воденето на административна и съдебна процедура на езика на националното малцинство; употреба на езика на националното малцинство при комуникацията на служебните органи с гражда-ните; издаване на лични документи и документални регистри на лични данни на езиците на националните малцинства и признаването на тези документи за валидни; употребяване на малцинствения език в гласоподавателните бюлетини и материалите от изборите, употреба на езика в дейността на представителните тела.
На териториите, споменати в алинея 2. на този член, имената на органите с обществени правомощия, наименованията на единиците на местното самоуправление, имената на населените места, улици и площади и други топоними се записват на езика на съответното национално малцинство според правописната му традиция.
Член12.Изразяването, защитата, запазването, развитието, предаването и откритото изразяване на националната, етническа, културна, религиозна и езикова самобитност като част от традициите на гражданите, националните малцинства и членовете им, е тяхно неотменимо индивидуално и колективно право.Членовете на националните малцинства имат право да основават отделни културни, художествени и научни институции, дружества и сдружения във всички области на културния живот и изкуството, с цел запазване и развитие на националната и етническа самобитност. Музеите, архивите и институциите за защита на паметниците на културата, чиито основател е държавата, ще осигуряват представянето и защитата на културно-историческото наследство на националните малцинства на своята територия. Представителите на националните съвети ще участват при вземането на решения за начина, по който ше бъде представяно културно-историческото наследство на тяхната общност.
Член 13.Членовете на националните малцинства имат право на възпитание и образование на своя език в предучилищните, основните и среднообрзователните и възпитателни институции.
Ако в момента на приемането на този закон, в рамките на общественото образование не съществува образование на езика на националното малцинство за членовете му, съгласно алинея 1. на този член, държавата е длъжна да създа-де условия за организрането на образование на езика на националното малцинство, а дотогава да осигури за членовете на националото малцинство двуезично обучение или изучаване на езика на националното малцинство с елементи на нaционална история и култура.
За осъществяването на правата съгласно алинея 1. и 2. на този член, може да бъде предписан определен минимален брой ученици, при което този брой може да бъде по-малък от минималния брой на учениците, предвиден от закона, за да им се осигурят подходящи форми на обучение и образование.
Образованието на езика на националното малцинство не изключва задължителното изучаване на българския език
В онази част на учебната програма за нуждите на образованието, съгласно алинея 1. на този член, обхващаща националното съдържание, ще бъдат включени в значителна степен теми от историята, изкуството и културата на националното малцинство.
Националните съвети на националните малцинства задължително участват в изработването на учебен план за нуждите на обучението по предметите, изразяващи самобитността на националните малцинства и преподавани на езика на националните малцинства, за двуезичното обучение и изучаването на малцинствения език с елементи от националната култура, съгласно алинея 1. на този член.
С цел да се насърчи толерантността към националните малцинства, в плана и програмата на работа в училищата с обучениена
български език трябва да има материал, съдържащ знания за историята, културата и положението на националните малцинства, както и друга информация, насърчаваща взаимната толерантност и съвместния живот. На териториите, където езикът на националното малцинство е в служебна употерба, планът и програмата в образователните институции и училищата с обучение на език трявба да предвиждат възможност за учене на езика на националното малцинство.
Член14.За нуждите на образованието на езика на националните малцинства съгласно член 13, алинея 1, в рамките на полувисшето и висше образование ще бъдат осигурени катедри и факултети, в които на езиците на националните малцинства или двуезично ще се образоват възпитатели, начални и прогимназиални учители. Освен полувисшето и висше образование, съгласно предишната алинея на този член, факултетът ще организира лектори на езиците на националните малцинства, в който студентите от националните малцинства ще могат да усвояват специализирана терминология и на езика на националното малцинство.
Освен задълженията от алинея 1. и 2. на този член, държавата ще подпомага професионалната подготовка и придобиването на терминологични знания на преподавателите за нуждите на образованието съгласно алинея 1. на този член.
Държавата ще насърчава международното сътрудничество, с цел да се предостави възможност на членовете на националните малцинства да следват в чужбина на майчин език и придобитите по този начин дипломи да бъдат признати в съответствие със закона.
Член15.Членовете на националните малцинства имат право да основават и поддържат частни образователни заведения, училища или университети, в които образованието да бъде организирано на езиците на националните малцинства или двуезично в съответствие със закона.Във финансирането на образованието на езиците на националните малцинства могат да участват национални и чуждестранни организации, фондации и частни лица в съответствие със закона.
Член16.Членовете на националните малцинства имат право на избор и употреба на национални символи и знаци.Националните символи и знаци не могат да бъдат идентични със символите и знаците на друга държава. Националните симболи, знаци и празници на националните малцинства се предлагат от националните съвети. Символите и знаците на националните малцинства могат да бъдат изтъквани служебно по време надържавните празници и празниците на националните малцинства на сградите и в помещенията на местните органи и организации с обществени правомощия в районите, където езикът на националното малцинство има служебна употреба.
Член 17.Членовете на националните малцинства имат право на пълно и безпристрасно информиране на своя език, включително и правото на изразяване, приемане, изпращане и размяна на информации и идеи чрез печата и други средства за масова информация.Държавата ще осигури в програмите на радиото и телевизията за обществено обслужване културни и образователни информации на езиците на националните малцинства, а може да основава и отделни радио-телевизионни станции, които да излъчват програми на езиците на националните малцинства. Членовете на националните малцинства имат право да основават и поддържат медии на своя език.
Член 18.Основава се фонд за поощряване на общественото, икономическото, културното и общото развитие на националните малцинства .Фондът ще участва във финансирането на активността и проектите със средства на бюджета с цел подобряване на положението и развитието на културното творчество на националните малцинства.
Член 19.При настаняване на работа в обществените служби, включително и в полицията, се има пред вид националния състав на населението, съответната представеност и познаване на езика, който се говори в района, където действа този орган или служба.
Член 20.Забраняват се мерките, които променят съотношението на населението в областите, населени с национални малцинства и затрудняват ползването и осъществяването на малцинствените права.
Член 21.С цел защита на своите права, членовете на националните малцинства могат да водят дела за компенсиране на щети в раийонния съд.
СНЦ “ НАЦИОНАЛНО ТУРСКО ОБЕДИНЕНИЕ”
Инж.Мендерес Кунгюн
