Книга за гости Контакти E-вестник
ВАЛУТА
EUR EUR 1.9558 лв.
USD USD 1.8461 лв.
GBP GBP 2.2273 лв.
TRL TRL 0.4882 лв.
Начало Новини   Коментари   Архив
18 Януари 2017
КОМЕНТАРИ

Нов доклад за положението на помаците в България

15 Януари 2014

Ефрем Моллов
Излезе вторият доклад на Европейски институт „Помак“ за положението на помаците в България, проявите на дискриминация срещу тях и нарушаването на човешките им права. Докладът е адресиран до председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, президента на ПАСЕ Жан Клод Миньон, действащия председател на ОССЕ външния министър на Швейцария, директора на Бюрото за демократични институции и човешки права към ОССЕ Янез Ленарчич, върховния комисар по националните малцинства на ОССЕ Астрид Торс, посланиците на страните от ЕС и САЩ, Представителството на Европейската комисия в България и представителите на българските и чуждестранни медии.

Д О К Л А Д

Относно: „Положението на помаците в Република България, проявите на дискриминация срещу тях и нарушаването на човешките им права”

Ваши Превъзходителства,

Уважаеми дами и господа,

Уважаеми представители на медиите,

Представяме пред Вас втория мониторингов доклад на неправителствената организация Европейски институт „Помак“, отразяващ положението на помаците в България, с което бихме желали да запознаем българската и световната общественост, институциите, представителствата и медиите, имащи отношение към проблемите на малцинствата, в частност към това на помаците. Докладът е изготвен на базата на наблюдения и проучвания сред общността на помаците на територията на Република България.

Хронологически докладът обхваща периода 2009-2013 г. Обръщаме се към Вас с молба да разгледате изложените в доклада факти, обстоятелства и проблеми и да ни съдействате за тяхното разрешаване:

Общи сведения за помаците

Помаците са транснационална етническа общност, пръсната в различни райони на Балканите и Мала Азия и изповядваща исляма. Днес помаците населяват шест държави България, Турция, Гърция, Македония, Албания и Косово. Във всяка една от тези държави в по-голяма или по-малка степен помаците са маргинализирани от съответните етнически мнозинства. През последните две десетилетия се наблюдават тенденции към пробуждане, активизиране на контактите, опознаване и сближение между помаците в различните държави. Наред с това отделните държави предприеха прилагането на различни политики за тяхното по-пълноценно интегриране. Изключение прави България, където дискриминацията към помаците продължава с неотслабващи темпове. През последните 135 години, от създаването на България до наши дни, помаците са подложени на постоянно етническо прочистване, в резултат на което по-голямата част от тях са изселени на територията на Република Турция. Тези, които са останали на територията на България, системно са подлагани на различни форми на натиск с цел да бъдат асимилирани. Най-бруталните прояви на асимилаторската политика на българската държава към помаците са насилствената християнизация през 1912-1913 г., политиката на „приобщаване“, провеждана от фашистките правителства с помощта на казионната организация Дружба Родина през 1937-1942 г., разселването на голям брой помаци от Родопите към Северна България в края на 40-те години на ХХ век, разфереджаването и промяната на традиционното облекло от 1958 г., насилствената смяна на имената на помаците през 1964 и 1970-1973 г. и „самоволните“ покръствания на помаци, извършвани от бившия милиционер отец Боян Саръев в Източните Родопи през 90-те години на ХХ век.

Научна обосновка на дискриминацията срещу помаците

Цялото отношение и политика на българската държава към помаците в миналото и днес се основава на твърдението, че помаците са ислямизирани българи. Това твърдение се налага като аксиома в учебниците по история и в патриотичната пропагандна литература. То се приема априори и не подлежи на дискусия. Всеки опит за неговото подлагане на съмнение предизвиква агресивни реакции в медиите, сред учените и сред политиците, а изразителите на подобни съмнения се обявяват автоматично за предатели, чужди (най-вече турски) агенти или в най-добрия случай за дилетанти. От безкритичното втълпяване на постановката, че помаците са българи, следват и амбициите за тяхното покръстване, за смяната на имената им с български, за промяна на тяхното облекло, традиции и други признаци, които ги отличават от българите. Като резултат от насаждането на схващането, че помаците са ислямизирани българи, мнозина приемат за нормално „връщането им към корена” дори с цената на насилие. И обратно, всяко изразяване на помашка идентичност се смята за предателство, за внушение на чужди сили и за заплаха за националната сигурност. Естествено възникналият и наложил се от векове етноним „помаци” е заменен в официалното говорене от изкуствено създадени понятия като „българомохамедани”, „българи мохамедани”, а в по-ново време и „българи мюсюлмани”. Всички досегашни прояви на насилие и дискриминация към помаците са оправдавани с техния предполагаем български произход. Независимо дали подобно твърдение има някакви основания, абсолютно недопустимо е неговото използване за вменяването на идентичност. Идентичността е въпрос на лично вътрешно усещане и разбиране на всеки неин носител и тя трябва да се определя единствено от свободното волеизявление на личността. Правото на самоопределение е основно човешко право, гарантирано от редица международни документи. За съжаление, България, която е подписала тези документи, никога не е зачитала това право. Най-яркият пример за това е проведеното през 2011 г. преброяване на населението.

Преброяването на населението на 1 февруари 2011 г.
В навечерието на преброителната кампания върху Националния статистически институт бе упражнен агресивен натиск от страна на националистическите организации и най-вече на извънпарламентарната ксенофобска организация ВМРО. Медиите дадоха широка трибуна на националистите, а не допуснаха гледната точка на помаците да се чуе в национален ефир. В резултат на този натиск в анкетните карти не бе обособена отделна графа „помаци“. Така бе отхвърлена възможността за изразяване на помашка етническа принадлежност. Според окончателните резултати общото население на страната е 7 364 570 души. За първи път на това преброяване въпросът за етническа принадлежност не беше задължителен.683 590 души или около 9 % от населението на страната се възползваха от това право и не отговорихана въпроса. В областите, населени с помаци, този процент е значително по-висок от средния за страната. Например в област Смолян, където, както знаем, че делът на помаците е голям, при общо население на областта 121 752 души 22,9 % не са отговорили на въпроса за етническа група, 21,4 % не са отговорили на въпроса за майчин език и 49,3 % не са отговорили на въпроса за вероизповедание.Разбира се, отговорът на въпроса не беше задължителен и всеки има право да не отговори, но високият процент на неопределеност в населените с помаци райони е естествена реакция срещу отнетото право на деклариране на помашка етническа принадлежност. В своя анализ на резултатите от преброяването доц. д-р Михаил Иванов прави следното заключение: „Колкото до интересуващия ни кръг от въпроси, отнасящи се до говорещите български език мюсюлмани и изразяваните от тях идентичности, невъзможността от данните от преброяването през 2011 г. да се правят каквито и да е изводи е несъмнена. Така помаците отново не съществуват за официалната българска етнодемографска статистика”. (Доц. д-р Михаил Иванов “Помаците според българската етнодемографска статистика”, сп. „Население”, 2012, кн. 1-2, стр.163). Големият проблем обаче не са тези хора, които не са самоопределили, а онези, които са се записали като помаци в графата „други“ ванкетните карти и по интернет, а са отчетени като българи. Такива примери могат да посочат много от преброителите в помашките села. В окончателните резултати за страната не е отчетен нито един помак.Това е подмяна на волята на хората, за която на отговорните лица трябва да се потърси сметка.

Нарушения на правата на помаците от български учени

Днес не може да се говори за налагане на българска идентичност на помаците с груба сила, но е налице агресивна психологическа война за постигане на тази цел, която се води от историци, писатели, журналисти, политици и общественици. Борбата срещу помашката идентичност включва богат арсенал от клишета и внушения. Заслужава да се спомене най-популярното от тях, а именно твърдението, че думата „помак” е обидна, което задължително се изтъква при всяко публично обсъждане на темата. Два са основните фронта на тази психологическа война, науката и медиите, като напоследък те постепенно се сливат в един общ фронт. Главно действащо лице в публичното говорене по помашкия въпрос е академик Георги Марков. Името му бе оповестено в списъка на сътрудниците на бившата Държавна сигурност, където е известен като „агент Роман“. През 2011 г. той възстанови „Дружба Родина”, организация, създадена през 1937 г. с активното участие на тогавашната фашистка администрация и тайни служби с цел асимилиране на помаците. Академик Георги Марков обикаля из страната и организира пропагандни мероприятия, на които обяснява, че помаците са българи. Във всичките си изказвания той ги назовава с обидното за тях и погрешно от теологична гледна точка определение „българомохамедани”. С благословията на държавата ръководената от него „Дружба Родина“ провежда активна агитация в училищата в Родопите, раздава награди за отличниците, осигурява протекция за работните места на учителите помаци, които членуват в нея и т. н. Особено голяма активност Георги Марков прояви във връзка със стогодишнината на Балканската война. Често гостува в различни телевизии и пише статии в различни вестници. Издава огромно количество пропагандна литература чрез близката до „Дружба Родина“ фондация „Тангра-Танакра“. Финансирането на цялата тази дейност е неясно, но е очевидно, че става дума за огромни инвестиции. Вероятно „Дружба Родина“ се ползва и с държавна подкрепа, за което настояваме компетентните органи да дадат обяснение. Другото предположение води към бившата банка „Славяни“, свързана с Държавна сигурност и руските интереси в България. Възползвайки се от всички тези материални възможности, академик Георги Марков се опитва да монополизира публичното говорене за помаците.

През последните две-три десетилетия в страната се оформи и един алтернативен кръг от учени с либерални възгледи, които се опитват да поставят проблема с помаците на научна основа и да го подложат на широка обществена дискусия. Сред тях са проф. Евгения Иванова, доц. Михаил Иванов, доц. Михаил Груев и други. Те издадоха редица сериозни трудове, в които извадиха на показ насилието срещу помаците в миналото. Тяхното присъствие в науката и в медиите обаче е заглушено от гръмките изяви на учените-националисти. Представителите на либералната мисъл сред историците-помаколози често са заклеймявани като предатели и чужди агенти, а напоследък те са включени в групата на т. нар. „соросоиди”, понятие, с което българските националисти назовават представителите на либералната мисъл, на които според тях Джордж Сорос плаща, за да рушат българската идентичност. Те също са обект на агресия от страна на кръга около Георги Марков. Ярък пример за такава агресия бе международната конференция в Смолян на 5 май 2012 г., където няколко представители на „Дружба Родина” начело с Георги Марков се опитаха с хулиганското си поведение да провалят събитието. По повод на същото това събитие през април 2013 г. „Дружба Родина” изпраща протестно писмо до президента Росен Плевнелиев, министър-председателя Марин Райков и посланика на Германия Матиас Хьопфнер срещу дейността на фондация „Фридрих Науман”, организатор на конференцията в Смолян. Ето няколко цитата от писмото, които дават представа за Георги Марков и неговата организация: „Участниците от Софийския университет „Свети Климент Охридски”, Югозападния университет в Благоевград, Пловдивския университет, Нов български университет и от други институции си позволиха да назовават българите мохамедани с обидното за много от нас прозвище „помаци” и на тази основа да прокламират съществуването на „помашка нация”, отделна от целокупната българска нация, т.е. проповядваха сепаратизъм. Ректорът на университета в Одрин, поканен като гост, назова българите мохамедани „родопски турци” и произнесе реч в пантюркистки стил „Давутоглу”, в която безпардонно заяви териториални претенции към Република България”. По-нататък в писмото четем: „Ние сме разтревожени от подобно поведение на немски фондации, които всъщност финансират антиконституционни дейности на територията на Република България, т.е. и на Европейския съюз… Заявяваме протест срещу нарушаването на правата ни на българи мохамедани, граждани на Република България!” Следват подписите на Георги Марков, Петко Колев и Димитър Димитров, които определено не са „българи мохамедани“. Към писмото е приложена и подписка с 18 подписа, където освен тримата споменати личат имената и на проф. Пламен Павлов, доц. Лизбет Любенова, доц. Стоян Танев, проф. Христо Матанов, доц. Красимир Коев, проф. Йордан Начев, проф. Бончо Асенов и други, повечето от които известни сътрудници или офицери от бившата Държавна сигурност. Бончо Асенов например е офицер от ДС. В своя статия от тази година под заглавие „Възродителният процес – а сега накъде?“ той напълно оправдава насилието срещу мюсюлманите в миналото и открито призовава към продължаване на възродителния процес. (Списание „Родопи“, 1-2/2013, с.16-26) От подписалите писмото единствено Елена Алекова е помакиня по произход, но с българско самосъзнание. Обвиненията в сепаратизъм представляват откровени лъжи, което може да се види от докладите от конференцията, публикувани в сборника „Помаците – версии за произход и съвременна идентичност”, а видеозаписите от конференцията могат да потвърдят, че ректорът на Одринския университет не е казал нищо от това, което му се вменява.

Представители на „Дружба Родина“, най-вече Георги Марков, Петко Колев и Димитър Димитров, не пропускат публична проява на Европейски институт „Помак“ или на либералните историци-помаколози, като на всяка подобна проява се държат арогантно, превръщат се в център на внимание и отправят заплахи и обвинения в предателство към инакомислещите. Последният такъв случай бе на представянето на сборника с доклади от конференцията в Смолян в Червената къща в София на 23 октомври 2013 г. След тази дискусия от „Дружба Родина” са изпратили писмо до авторите на сборника, в което им предлагат да организират два научни форума с участието на възможно най-широк кръг авторитетни учени, където да се коментират „лъжите, лъжците и манипулаторите на събития и факти, свързани с българите мохамедани”. (Двете писма са налични в офиса на фондация „Фридрих Науман”, София, бул.”България”, 51 Б).

През последните десетилетия се оформи и една трета група изследователи на помашката тема, която открито застъпва схващането, че помаците са отделен етнос. Към тази група могат да бъдат причислени Мехмед Дурсунски, Хюсеин Мехмед, Исмен Реджепов и неколцина други. Представителите на тази група са напълно лишени от възможности за изява на своите научни възгледи. Те са подложени на постоянен натиск от страна на представителите на академичната наука и на тайните служби заради изразяването на мнение, различно от общоприетото. Официалната академична наука често организира научни форуми за заклеймяването на тези „самозвани автори”. През 2009 г. в Смолян беше проведена голяма конференция на тема „Заблуди и фалшификации за произхода на българите мохамедани“. Сборникът с доклади от тази конференция е категорично свидетелство за агресивната кампания, която академичната наука и кръгът около Георги Марков водят срещу инакомислието. След като през 2007 г. Хюсеин Мехмед издава книгата „Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония“, е заставен от ДАНС да подпише декларация, че ще прекрати всякаква изследователска дейност върху помаците, защото „това застрашавало националната сигурност”. Тази акция на ДАНС е предприета по сигнал на маргинални националистически групи. В жалба до Българския Хелзинкски комитет от 2011 г. по повод на проведен разпит на помашки активисти в Смолян Мехмед Дорсунски разказва, че е му е оказван натиск да си признае „защо има претенциите да се определя за помак по етнос и защо е написал книга „История на помаците”, какво е искал да докаже за произхода на помаците и какви са му намеренията в бъдеще“.
Във връзка със стогодишнината на Балканската война в общия хор срещу Европейски институт „Помак“ се включиха и представители на Института по история към БАН. Повод за агресията им стана книгата на Исмен Реджепов „Балканската война в Родопите“. Поради липса на пари тази книга бе отпечатана на принтер и разпространявана от ръка на ръка. По сигнал на академик Георги Марков в обществото се разрази истерия срещу нелегалното издание. Истерията съвпадна и с друго събитие. През януари 2013 г. медиите разпространиха новината, че проекто-докладът за България, внесен в Съвета на Европа от италианския делегат Лука Волонте, съдържа препоръка страната ни да признае помашкото и македонското малцинство. Впоследствие с намесата на българския представител в Съвета на Европа Лъчезар Тошев изискването отпадна от доклада. Първоначалното предложение обаче отново активира негативната енергия на казионните историци в България. На 15 януари 2013 г. историците от БАН проведоха дискусионен семинар на тема „Актуални проблеми на историята и историографията”, на който бе прието „Отворено писмо до всички заинтересовани”. Повод за писмото е споменатият проекто-доклад на италианския представител в ПАСЕ Лука Волонте. В писмото учените от БАН изразяват„безпокойство от нарастващите опити за фалшифициране на историята” и „своята непоколебимост да дадат отпор на всички антихристиянски, антибългарски и антидържавнипропаганди”. По време на същия семинар се провежда и дискусия върху книгата на Исмен Реджепов „Балканската война в Родопите”, на която патриотично мислещите историци единодушно и категорично заклеймяват „самозвания изследовател“. На свиканата на 6 февруари 2013 г. от Европейски институт „Помак“ пресконференция в пресцентъра на БТА наред с представителите на ксенофобските телевизии „Скат“ и „Алфа“ дойдоха и представители на „Дружба Родина“ и на Института по история. Вместо пресконференция събитието се превърна в „дърпане на ушите“ на членовете на ЕИ „Помак“.

Медийната агресия срещу изразяването на помашка идентичност

През последните години медиите в България все повече се поставят в услуга на националистическата пропаганда. Темата за помаците също често присъства в патриотичните предавания с единственото послание, че няма такава етническа група и помаците всъщност са българи. Изразяването на помашка идентичност често се заклеймява в ефир. Най-активни са телевизиите Скат и Алфа, по отношение на чиято открита ксенофобия и расизъм държавата не предприема никакви действия. Ксенофобски предавания обаче се излъчват и по Българска национална телевизия. Такива са предаването на професор Божидар Димитров „Памет българска”, както и предаването „История.бг” с водещ Горан Благоев. В такива предавания обикновено се канят само хора, които споделят мнението, че помаците са българи. В края на 2012 г. председателят на Европейски институт „Помак“ Ефрем Моллов също бе допуснат да участва в предаването на Горан Благоев и в предаване по телевизия Скат. И в двата случая трябваше да води дискусия с трима агресивни националисти и водещ, който категорично взема тяхната страна. На 6 февруари 2013 г. Ефрем Моллов и Кадри Уланов гостуваха в предаването на известния журналист Георги Коритаров в ТВ+, където бяха въвлечени в предварително подготвен сценарий за тяхното дискредитиране с половинчасово телефонно включване на професор Божидар Димитров. През май 2013 г. друга известна водеща, Люба Кулезич, умишлено се опита да дискредитира Ефрем Моллов с цел да си вдигне рейтинга, както самата тя призна. През последните месеци в медийната атака срещу Европейски институт „Помак“ активно се включи и археологът професор Николай Овчаров, който в студиото на БТВ зададе въпрос към водещите защо канят в предаването си сепаратист, визирайки Ефрем Моллов. За тези обвинения Ефрем Моллов подаде сигнал до прокуратурата срещу проф. Овчаров. Вместо да остави правораздавателните органи да си свършат работата, на 17 декември 2013 г. проф. Овчаров свика пресконференция на тема „Започват ли репресии срещу българите в България?”, което представлява недопустима форма на националистически натиск върху съда. Много рядко телевизиите канят представители на либералната научна мисъл. В българското медийно пространство липсва напълно гледната точка на гражданите, които се самоопределят като помаци. Единствената медия, която защитава позицията им и дава обективна информация за тях, е електронното издание Европомак. То обаче се прави изцяло с доброволен авторски и редакторски труд и не разполага с никакви финансови и технически възможности, за да бъде конкурентно на добре платените държавни и частни медии.

„Време разделно“ – основният стълб на пропагандната машина

Във връзка с подготвяната смяна на имената на помаците през 1964 г. ЦК на БКП възлага на писателя Антон Дончев написването на пропаганден роман, който трябва художествено да илюстрира предполагаемата насилствена ислямизация на българите в Родопите и по този начин да оправдае планираното насилие. В основата на сюжета на романа е залегнала т. нар. „Летописна бележка на поп Методи Драгинов“, публикувана през 1870 г. в книгата на Стефан Захариев „Историко-географико-статистическо описание на Татар-Пазарджишката каза“. В нея се разказва за насилственото помюсюлманчване на селата от Чепинското корито през 60-те години на ХVІІ век. В българската наука отдавна е доказано, че въпросната „летописна бележка“ е фалшификат, изфабрикуван от самия Стефан Захариев, а личността поп Методи Драгинов, на чието име е вменено нейното авторство, не е съществувала. Тази фалшификация е разобличена и от авторитетни световни учени. (Бернар Лори „Летописа на поп Методий Драгинов като литературно произведение от ХІХ век“. В: Помаците – версии за произход и съвременна идентичност. София 2013, с.117-134) Първоначално поръчката за написване на романа е била възложена на някои утвърдени писатели, но те отказват. Най-накрая с изпълнението се заема никому неизвестният бездарен кариерист Антон Дончев. „Написването на „Време разделно“ съвпадна със специален момент в моя живот. Когато се наех да напиша романа, бях още съвсем неизвестен автор. Дадоха ми 75 лв. за командировка и с тези пари обикалях Родопите 15 дни”, коментира Дончев пред медиите. До момента книгата е претърпяла множество преиздания. Последното излезе съвсем наскоро във връзка с петдесет годишнината от написването на романа. В края на 80-те години на миналия век романът бе екранизиран, което пък съвпадна с възродителния процес срещу българските турци и имаше за цел на оправдае поредната асимилаторска кампания на комунистическия режим. Това е най-скъпата българска кинопродукция. По време на т. нар „голяма екскурзия“ през лятото на 1989 г. ученици, войници и работнически колективи посещаваха под строй прожекциите на „Време разделно“, а след демократичните промени филмът често се излъчва от различни телевизии. Въпреки че сериозната литературна критика отдавна се произнесла, че романът е поръчков, манипулативен и лишен от всякакви художествени достойнства, „Време разделно“ продължава да се преекспонира в медиите като достоверен исторически документ за наличието на насилствена ислямизация. Българската държава финансира превеждането и издаването на романа в чужбина, а преди време в публичното пространство дори бе лансирана безумната идея авторът на бъде предложен за Нобелова награда.

Натискът на службите за сигурност върху помашки активисти

Най-последователно и грубо човешките права на помаците и помашките активисти се нарушават от представителите на Държавната агенция за национална сигурност. Тук няма да се спираме на показните акции от 2010 г., последвани от процеса в Пазарджик срещу 13-те имами, 12 от които са помаци по етническа принадлежност, тъй като те трябва да бъдат причислени към проявите на религиозна дискриминация и по тях европейските институции и правозащитни организации са достатъчно добре информирани. Един от многото примери за репресии срещу активисти на помашкото движение в България е осуетеният опит през декември 2009 г. на група помаци да създадат Дружество „Обединение за мир, автентичност и култура” и да обсъдят въпроса за създаване на инициативен комитет за учредяване на гражданско движение или политическа партия „Обединение за мир, автентичност и култура” в село Триград, община Девин. На 5 май 2010 г. срещу участниците в събитието е образувано досъдебно производство. На 12 ноември 2010 г. учредителите са привикани на разпит в Окръжния следствен отдел в Смолян. Разпитът продължава осем часа. Разпитваните помашки активисти са унижавани, обиждани, подлагани на груби методи на въздействие и принуждавани да дават собственоръчно писмени обяснения под натиск. По време на разпита на разпитваните е отказано правото на адвокат. Случаят е описан в жалба до „Български Хелзинкски Комитет” от 2011 г., която е представена и на специалния пратеник на ООН г-жа Гай Макдугъл. В молбата се споменават имената на двама от участниците в тази репресивна проява Николов и Тодоров от РУ на МВР – Девин. Ето какво пише един от разпитваните Ариф Алов за следователя Николов: „той ме заплашваше да призная всичко и да напиша за моите намерения за учредяването на ПОМАК, за това защо се самоопределям за помак по етнос, защо искам помаците да бъдат признати като самостоятелен етнос, как познавам останалите свидетели, кои хора познавам в Турция и в Гърция, защо съм ходил в тези страни, какви книги съм чел за помаците и много други въпроси. Бях заплашен, че за мен знаят следствието твърде много и затова нямало смисъл да крия”. Друг от разпитваните Къдри Уланов взел 150 лева на заем, за да дойде от Гоце Делчев до Смолян и да се яви на разпита. Разходите му не са възстановени. С постановление на Окръжната прокуратура в Смолян от 8 ноември 2011 г. наказателното производство е прекратено поради несъстоятелност на обвинението. Въпреки това не е потърсена никаква отговорност на служителите, извършили неправомерни действия по време на разпита.

Друг пример е инициативата през 2012 г. на група помаци да се учреди неправителствена организация, която се регистрира с огромни трудности под наименованието Европейски институт „Помак” и породи толкова бурни дебати в обществото, провокирани най-вече от националисти и историци. Веднага след учредяването, преди и след регистрацията на гражданската организация, членовете на института биват системно привиквани по населени места и области, без спазване на надлежния законов ред от службите /ДАНС/ и разпитвани за работата си, както и порицавани за това, че се обръщат за съдействие към европейските институции заради нарушаването на правата им. От Ефрем Моллов е изисквано да подпише декларация, че няма да работи срещу националните интереси. На финансовия директор на института Васил Войнов, след като му е направена забележка, че с дейността, която развива, вреди на националната сигурност, му е отправено предложение да работи за тайните служби. На някои от привикваните на „разговор” им е оказван „мек” натиск от типа „как може млад и интелигентен човек като теб да се занимава с такива неща”.

Призоваването става по телефона и съдържа задължителното предупреждение, че ако не се явят на „разговора”, ще бъдат докарани със сила. Подобно предупреждение е оправил в телефонен разговор някой си Грозданов от МВР-Гоце Делчев към члена на института Къдри Уланов. Подобни привиквания има след всяко излизане на членове на института в чужбина. През пролетта на 2013 г. след посещение на журналистката от Радио Франс Ентернасионал Каролин Жилет в Родопите помашки активисти, с които е разговаряла, са били привикани от ДАНС за обяснения. В средата на месец август 2013 г. членовете на Европейски институт „Помак” отново са привикани на „разговор” в ДАНС, този път по сигнал на читател на вестник „Дума”, според когото организацията била сепаратистка. По време на „разговорите на кафе” агентите на ДАНС предупреждават разпитваните помашки активисти да не дават информация на медиите за проведените нерегламентирани разпити. Използват се всякакви методи за възпрепятстване на нормалната работа на института, навлиза се в личното пространство на активистите, отправят се директни заплахи, правят се опити за въздействие чрез тормоз над членовете на семействата на активистите, дори се атакува сайтът на института. Налице е пълен отказ от комуникация и липса на отговори от държавните органи и институции на редица писма, жалби, искания и запитвания за период от над 18 месеца. За тези случаи потърпевшите разполагат с документи и имат постоянна готовност да дадат свидетелски показания.

Планът „Баязид”

В средата на декември 2013 г. в медийното пространство изтече информация, че от няколко години е в ход секретна разработка срещу Ефрем Моллов и други активисти на помашкото движение под кодовото название „Баязид”. Самото наименование има за цел дискредитирането на преследваните лица и е част от държавната политика на вменяване на вина у защитниците на правата на помаците, че са „проводници на неоосманистката политика на Ердоган, която има за цел да завладее България”, както те се изразяват. Информацията бе потвърдена от хора, свързани с тайните служби, визираме Силвия Трендафилова в предаване на БНТ от 15 декември 2013 г. Разработката включва подслушване на телефони, проследяване на кореспонденция, фотографиране, директно следене и събиране на информация по други алтернативни канали. Настояваме сценаристите и режисьорите на тази разработка да дадат подробни обяснения дали съществува такава, колко пари от джоба на данъкоплатеца са вложени в нея и за какво са изразходвани.

Подслушване на телефонни разговори
Налице е също така и системно подслушване на телефонни разговори, следене на лична кореспонденция на помаци активисти. Не разполагаме с технически възможности да установим това, но поради сериозните подозрения и алтернативната неофициална информация, с която разполагаме, настояваме въпросът да бъде поставен пред компетентните институции. Подозренията се основават на присъствието на съмнителни лица на местата, където членове на Европейски институт „Помак“ си уреждат срещи след телефонни разговори и на влошеното качество на телефонните разговори между помашки активисти, като наличието на ехо, микрофония и други странни шумове, от каквито по-рано същите абонати не са имали оплаквания.

Възпрепятстване на бизнеса и трудовата реализация на помашки активисти

Умишлено се създават пречки пред бизнеса и работата на помашки активисти, като примери за това са налагането на различни обструкции и повлияване чрез политически натиск върху реализирането на проекти на председателя на Европейски институт „Помак“ – Ефрем Моллов, както и на други членове на института, занимаващи се с бизнес или помаци, работещи в други сфери, занимания или частни фирми, от които биват уволнявани и освобождавани от работа без основателни причини. По лично нареждане на бившият заместник-министър на земеделието Цветан Димитров на Ефрем Моллов е отказано издаването на сертификати за произход за произвежданите от него и семейството му племенни пчелни майки и отводки, независимо че държавата му е издала съответния лиценз, в резултат на което претърпява загуби в размер на 140 хиляди лева. Това слага и край на 10-годишния му бизнес в тази област. Загубите от нереализирани доставки и пропуснати ползи са за стотици хиляди лева. На друг член на УС на Европейски институт „Помак”– Здравко Лоховски многократно му се предизвикват проверки на фирмената дейност, провалят му се проекти и участия в конкурси и му се създават спънки с цел съсипване на бизнеса му. Явяването на помашки активисти на конкурси за различни длъжности е предварително обречено на провал, независимо от качествата на кандидата, поради дейността, с която се занимават. Финансовият директор на института Васил Войнов, например, се е явявал на редица конкурси за работа в държавната администрация, на които е показвал отлични резултати, но поради дейността, която развива, му е отказано назначение, според признанията на депутати от различни парламентарни групи. Тези порочни практики са описани подробно и аргументирано в писмения сигнал от 12 декември 2013 г., подаден от Васил Войнов до председателя и членовете на временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички случаи на грубо партизирано кадруване в държавната администрация и в други държавни структури и предприятия, извършени в периода август 2009-март 2013 г. (с писмо вх.ПГ-3194-В-100/10.12.2013г. в Народно събрание и писмо с вх.№94-4983/10.12.2013г. в МТСП).

Възпрепятстване на контактите на помашки активисти с международни институции

На 11 ноември 2013г. членовете на Европейски институт – ПОМАК трябваше да бъдат изслушани от делегация на Комитета по наблюдение по прилагането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства към Съвета на Европа. Изслушването бе насрочено за 14,00 часа в хотел „Арена ди Сердика” в София. По този повод членовете на института се бяха събрали предния ден на редовно заседание във Велинград. На сутринта преди тръгването за София се установи, че колата на председателя на института Ефрем Моллов е с нарязани гуми и одраскана, за което има образувано досъдебно производство, но без резултат досега. Заради инцидента и даването на показания в полицията групата закъсня с десет минути за изслушването. Съвпадането на инцидента с изслушването и липсата на резултат от разследването ни дават основания да тълкуваме това като провокация, опит за сплашване и възпрепятстване на участието в този форум.

Националистическата истерия около създаването на партия ПОМАК

Провокациите зачестиха след като на 24 ноември 2013 г. Ефрем Моллов обяви, че предстои учредяването на партия „ПОМАК” – Патриотично Обединение за Многообразие, Автентичност и Култура, като един нов политически и етнически модел на обединение на всички български граждани. Непосредствено преди реализиране на инициативата за учредяване на партия „ПОМАК” в която се включиха по свое желание и лично решение и част от членовете на Европейски институт „Помак“, бе упражнен натиск върху помаци и граждани от други етнически малцинства да не участват в тази инициатива. Целта беше да се осуети първият етап от учредяването на партията, а именно създаването на инициативен комитет, за което по закон се изисква учредителната декларация да бъде подписана от 50 души. Важно е да се подчертае, че досега няма прецедент създаването на инициативен комитет на друга партия да е предизвиквало някакъв медиен интерес. Обикновено това става на следващия етап, когато се провежда учредителен конгрес. По повод създаването на новата партия лично главният инициатор Ефрем Моллов и неговото семейство са получавали директни и индиректни заплахи. Други поканени за делегати са заплашвани с уволнения или създаване на проблеми, ако участват при учредяването на инициативния комитет. От поканените повече от сто души се явиха 55. Въпреки целият този натиск на 8 декември 2013 г. в Пловдив стартира процедурата по учредяването на партията. Медиите единодушно представиха събитието като провал.

Заплахите, гоненията и дискредитирането в публичното пространство продължиха и след събранието в Пловдив. И отново най-активни в кампанията по дискредитирането на инициативата бяха професорите Божидар Димитров и Николай Овчаров. Заради техните необосновани обвинения, откровени лъжи и насаждане на страх в обществото се наложи Инициативният комитет за създаване на партия ПОМАК да свика пресконференция на 20 декември 2013 г., на която бяха изнесени факти за многобройни злоупотреби на двамата професори.

Случайно или не, само само два дена по-късно, през нощта на 22 срещу 23 декември, бе разбит магазинът на Ефрем Моллов в Пловдив. Неизвестните засега вандали са хвърлили два големи камъка и се строшили витрината и част от оборудването. От магазина не е откраднато нищо, което категорично показва, че нападението не е с цел грабеж, а е свързано с политическата дейност на Ефрем Моллов.

Последната за годината новина, свързана с партия ПОМАК, дойде от управляващата партия БСП. Депутатът от тази партия Страхил Ангелов съобщи, че БСП готви „поправка Помак“ в новия Наказателен кодекс, която ще дефинира що е сепаратизъм и ще предвиди по-тежки наказания за подобна дейност. Самото изказване и изразеното намерение представляват вменяване на вина и целенасочено демонизиране на учредителите на политическа партия „ПОМАК“. Цялата тази истерия представлява грубо нарушение на гарантираното от конституцията право да свободно сдружаване и има за цел да създаде обществена нетърпимост към новата партия и по този начин да окаже влияние на съда да не допусне нейната регистрация.

Незачитане на мнението на европейските партньори
Европа отдавна упражнява натиск върху България да признае помаците за малцинство и да зачита правото им на самоопределение. На 24 януари 2012 г. комисарят по правата на човека при Съвета на Европа, г-н Томас Хамарберг е изпратил писмо до външния министър Николай Младенов (CommDH(2012)12, Ref: CommHR/SG/sf 002-2012), с цел продължаване на диалога по някои въпроси за правата на човека, сред които и този за правата на малцинствата. Той е приложил съответен документ, в който става въпрос за тези малцинства, споменавайки изрично и помаците. За съжаление, в България този здравословен партньорски натиск се възприема като груба намеса във вътрешните работи на страната и се отхвърля категорично. При всяко напомняне отвън на задължението за спазване на европейските норми в отношението към малцинствата политици и други публични личности се възползват, за да разпалват националистическа истерия с антиевропейски привкус, за което получават широка медийна трибуна. Управляващите дори стигат по-далеч, като си позволяват да манипулират своите европейски партньори, за да прикрият дискриминацията към малцинствата. Най-яркото доказателство за това намесата на българския делегат в ПАСЕ Лъчезар Тошев, довела до отпадането от миналогодишния мониторингов доклад на Съвета на Европа на препоръката към България да признае македонското и помашкото малцинство.

Заключение

Изброените факти са само част от хронологията на борбата срещу правото на самоопределение на помаците, която водят българските политици, тайни служби, учени и журналисти. Помаците не са единственото дискриминирано малцинство в България. Не по-малко сериозни са проблемите на турците, ромите, македонците, бежанците, гей общността, хората с увреждания и т. н., но поради факта, че помаците не са признати за малцинство, нарушаването на техните права е придобило характера на официална държавна политика. Много от нарушенията остават скрити поради насаждания страх в продължение на повече от един век. Много помаци, жертви на дискриминация, не смеят да се оплачат, защото се страхуват от нови репресии или са изгубили всякаква надежда, че някой може да ги чуе. Помаците в България населяват предимно трудно достъпни планински райони, които са изолирани от центъра. Тежките проблеми, с които се сблъсква това население, остават скрити за широката общественост. Предубежденията и погрешните представи за тях, създадени от държавната пропаганда, са толкова дълбоки, че пречат дори на хора с демократично мислене да осъзнаят, че помаците са грубо дискриминирани.

Непризнаването на помаците за етнос и малцинство на основание на някакви исторически хипотези е грубо нарушаване на човешките права на хората, които се самоопределят като помаци. Проблемът с идентичността е научен проблем, който трябва да се изследва и дискутира в една демократична обстановка при пълно зачитане на неотменимото човешко право на самоопределение и на правото на собствено мнение на всеки участник в дискусията. Тези прости истини за съжаление не се съзнават от българските учени, политици и журналисти. Противно на всякаква нормална човешка логика всяко търсене на права от страна на помаците се възприема като заплаха, провокация или обслужване на чужди интереси, а всяко нарушаване на техните права – като проява на патриотизъм. При така създадената ситуация шансовете на помаците да защитят правата си без подкрепата на европейските институции, правозащитни организации и медии са нулеви. Поради това се обръщаме към всички вас с молба, след като се запознаете с фактите от доклада и направите проверка на тяхната достоверност, да упражните натиск върху българските власти да спазват всички международни документи за правата на малцинствата, които България е подписала, да предприемат необходимите законодателни и практически действия за прекратяване на различните форми на дискриминация върху помаците, да признаят помаците за малцинство с всички произтичащи от това действия, да осигурят участие на представители на общността на всички нива в държавната администрация и не на последно място да предприемат всички предвидени от закона мерки за обуздаване на безконтролното насаждане на ксенофобия, расизъм и други форми на омраза от страна на политици, журналисти и учени.

10.01.2014г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: (Ефрем Моллов)


РЕКЛАМА



All Rights Reserved © 2006-2017    "СЕНИ МЕДИЯ" ЕООД - КЪРДЖАЛИ   Webdesign