Книга за гости Контакти E-вестник
ВАЛУТА
EUR EUR 1.9558 лв.
USD USD 1.8461 лв.
GBP GBP 2.2273 лв.
TRL TRL 0.4882 лв.
Начало Новини   Коментари   Архив
18 Януари 2017
КОМЕНТАРИ

Последната война на изтока

23 Април 2015

Кемал РАШИД
Конфликтът между мюсюлмани и арменци в Османският Изток, който продължава стотици години, стига връхната си точка по време на Първата световна война. Там се водят две войни едновременно – между османската и руската армия и между общностите на арменци и мюсюлмани в Източен Анадол и Южен Кавказ. По отношение на цивилните и военните жертви войните в Изтока, водени от 1914г. до 1920г., са сред най-жестоките в човешката история. В резултат от османската немощ, руския империализъм, европейската обърканост и арменския войнстващ национализъм се стига до масово опустошение и погром. След войната градовете като Ван, Битлис, Баязид и Ерзинджан (Ерзикан) са превърнати в руини.

Хиляди села са разрушени. Милиони хора – и от двете воюващи страни загиват. Арменците, тръгнали на бунт, за да възстановяват нацията, стават съветска република, в която не са господари на съдбата си. Турците, които в крайна сметка печелят войната, намират страната си в развалини.

І Световна война – военни действия

Войната в Изтока започва на 2 ноември 1914г., когато руските сили се предвижват на юг, за да завземат граничните райони на Баязид, Дъядин и Каракилисе. В края на месеца те са принудени да се оттеглят, но и малката османска част, която ги атакува близо до Батуми, също търпи неуспех. Катастрофалната инвазия на Енвер паша срещу Кавказ започва в края на декември 1914г. До средата на януари 1915г. османски войски са разгромени, а три четвърти от войниците загиват. Пътят към Анадола е отворен от османските жертви. През пролетта руснаците напредват на юг, сравнително малко войски се изправят на пътя им. На 13 и 14 април 1915г. арменските бунтовници превземат град Ван отвътре, обсаден и от османските войски, които бързо са преместени от Битлис и руският фронт. Руснаците се възползват от бунта и срещу слабата отбрана на османската граница изпращат въоръжени арменски доброволни отряди (приблизително 4000 арменци предимно от Кавказ), арменските партизански отряди (от Кавкас и Анадола) и една бригада Казаци. До средата на май стигат Ван и заплашват Битлие. Когато османските военни отряди от обсадата на Ван се оттеглят, за да се концентрират върху отбраната на Битлис, руските войски влизат във Ван (31 май 1915г.) Там те са посрещнати от почти обезумялото местно население. До края на юли обаче османската държава успява да мобилизира всичките си налични сили и принуждава арменци и руснаци да се изтеглят от Ван и околията му. Те напускат Ван на 4 август и се насочват на север а след тях тръгва и цялото арменско население от окупираните територии. Турците не били в състояние да стигнат надалеч и успяват да запазят контрол само върху района на езерото Ван (т.е. Малазгирт, Ахлат и южните брегове на езерото Ван).

Турците отново окупират онова, което е останало от града Ван. Ситуацията остава без промяна до края на 1915г. В първата година от войната турците са заети с потушаване на бунтове в Източен Анадол.

Само бунтът във Ван се оказва успешен, но всички останали предизвикват огромни човешки жертви и нанасят значителни вреди на турските военни сили. Арменците в Зейтун – вечно разбунтувани срещу османското присъствие – въстават през август 1914г. преди началото на войната, негодувайки главно срещу наложената им военна повинност. Техния бунт е потушен в самото му начало, но през декември пламва отново с атака срещу османската жандармерия От този момент чак до изселването на арменците, което слага и края на техните бунтове, арменците в Зейтун водят партизанска война срещу Турция. През юни 1915г. Карахисари Шарки е завзет от арменски бунтовници. Те бързо са прогонени от града, но атакувана от турските войски. Бързото арменско поражение е причина да няма многочислени мюсюлмански жертви в тази битка, но арменските чети в района на Карахисар нанасут непрекъснати атаки и убиват множество мирно мюсюлманско население и селяни. На 29 септември 1915г. въстават арменски чети и местни арменски бунтовници в Урфа. Те завземат арменските квартали на града и водят битка с местните сили на жандармерията, много мюсюлмански къщи са опожарени, множество цивилни мюсюлмани са убити. При въстанието в Урфа османските войски се връщат в града, за да обезвредят бунтовниците въоръжени с картечници. След разгрома на въстанието 2000 арменци под въоръжена охрана са пратени от Урфа в Мосул. Бунтовете в източните градове отекват и в други провинции на Османкия Изток. Арменски бунтовници нападат мюсюлмански села, а в отговор биват атакувани арменските села, главно от кюрди.

През януари 1916г. руската армия напредва и разгромява турците. До 19 януари руските войски са близо до Ерзурум, който пада на 16 февруари Муш се предава същия ден, а Битлис на 3 март. На черноморския фронт руснаците завземат Ризе на 8 март 1916г. значително облекчени от контрола си върху Черно море. На 16 април турците са принудени да напуснат Трабзон. През юли руснаците напредват, завземайки на 17 юли Байбурт, на 25 юли Ерзиджан. Остатъкът от 1916г. преминава в „допочистване” на завладените територии. Единственият светъл момент за Турция е възвръщането на Муш и Битлис от Втора османска армия под командването на Мустафа Кемал паша през август 1916г. По-късно Битлис отново е превзет и загубен за Турция.

Няма никакво съмнение , че Съветската революция спасява турците на изток. След революционните събития от февруари 1917г. някой руски войски вече дезертират, а Октомврийската революция и успеха на болшивиките в Петроград бележи края на руската армия в Анадола. Руските офицери в Кавказ и Източен Анадол имат под командването си части, съставени предимно от офицери кавказци и войници, предимно арменци, т.е. хора, които не са с руски потекло. В края на 1917г. османските войски на Източния фронт се прегрупират. В началото на 1918г.нападат, а до края на март си възвръщат загубени от 1914г. насам територии. Те водят боеве срещу арменските сили, командвани от руснаци и арменци, както и срещу арменски партизански отряди. До април 1918г. турците завземат Батум 14 април и Карс (25 април), разширявайки границите на страната до онези 1877г.

Политическата ситуация в Кавказ след поражението на Русия е твърде динамична. Първо трите кавказки региони на Грузия, Армения и Азербайджан се обединяват в Транскавказка федерация, която остава вярна на Русия, макар и съставена от независими държави. Новата Транскавказка федерация се опитва да запази цялата анадолска територия в условията на разширяваща се Турция. Федерацията ( официално независима, оповестена на 22 април 1918г. под името Транскавказка Федеративна Република) търси преговори с Турция, която налага съвършено неприемливи за арменци и грузинци условия.

Грузинците си гарантират позициите, като се отцепват от Федерацията и влизат в съглашение с един от основните съюзници на Османската империя, Германия, която реално ги защитава от евентуална османска инвазия. Азерските турци от Република Азербайджан с готовност се присъединяват към своите братя по език и религия в Османската империя. Армения остава независима република, надявайки се на интервенция от страна на Алианса главно Великобритания и Америка – като единствено спасение.Това не се случва-нито Англия, нито Америка оказват военна помощ на Армения. След поражението на Османската империя в І Световна война турските националистически сили успяват да се обединят под ръководството на М.К. Ататюрк. Един от лейтенантите на М. К. Ататюрк от източния фронт – Кязим Карабекир подновява атаките. В крайна сметка Р. Турция си възвръща района на Карс-Ардахан, за който претендират арменците, отнет от Османската империя през 1878г. Съветския съюз получава Кавказка Армения, Грузия и Азербайджан.

Кемал Рашид - Историк
Гр. Карлово


РЕКЛАМА



All Rights Reserved © 2006-2017    "СЕНИ МЕДИЯ" ЕООД - КЪРДЖАЛИ   Webdesign