Книга за гости Контакти E-вестник
ВАЛУТА
EUR EUR 1.9558 лв.
USD USD 1.7239 лв.
GBP GBP 2.3516 лв.
TRL TRL 0.1228 лв.
Начало Новини   Коментари   Архив
27 Юни 2022
НОВИНИ » Кърджали
Назми МЮМЮН: Не си играйте с търпимостта на турците в България!

Назми МЮМЮН: Не си играйте с търпимостта на турците в България!

11 Март 2011

Идат избори. Това личи дори по полъха на вятъра. Избори, които управляващите от ГЕРБ и Атака определено ще загубят. И само това изречение обяснява мелодраматичните напъни отново на преден план да се изкарат „лошите турци”. Независимо дали са новините на турски или пък турският геноцид над българския народ, който трябваше да се гласува в Парламента.
На Волен Сидеров нещо май не му е удобно да говори за непрекъснато повишаващите се цени на хляба, олиото, захарта, бензина. Не му е удобно да обясни на обикновеният български гражданин защо при „успешното управление” безработицата непрекъснато расте, доходите намаляват, не му се иска да каже, защо много българи вече са на ръба на физическото оцеляване и защо отново десетки хиляди българи напускат държавата си, за да търсят по-добър живот в чужди страни и чужди народи.
Не е виновен Бойко! Не е виновен и Волен! Виновен е „лошият турчин”!
Трябва да си сляп, за да не разбереш защо „Атака” отново вади картата на национал-шовинизма. Идват избори и този път „борецът за националните интереси” започна по-отрано. Отново с ксенофобията, отново с опитите да човърка тежките рани на българския народ в името на тяснопартийните си цели.
Никъде в света болното минало на един народ не се експлоатира така. Никой сериозен политик не си го е позволявал.
Аз съм български гражданин от турски произход. Турчин от България. Гордея се и с произхода си, и с факта, че принадлежа към българския народ. Който, както знаете, е истински букет от етноси.
Роден съм в Родопите – в село Червена скала. Моите роднини, моите приятели, моите съселяни се пръснаха по света. Някои останаха в България, а с другите се виждаме или когато се върнат за малко по родните си места, или когато аз отида при тях. Винаги са били честни към мен, споделяли са искрено и земно, по човешки, своите радости и болки. Не ми спестяват нищо – спазват принципа „право куме та в очи”. Където и да са по света, пазят своя спомен за онази България, в която се строяха пътища, до селата се прекарваше ток и вода, децата ходеха на училище , имаше работа за всеки и макар, че хлябът миришеше на тютюн , беше толкова сладък.
Пазят обаче и други спомени – за онези мрачни дни през осемдесетте години на миналия век , когато сменяха насила имената им, забраняваха им да изповядват свободно своята вяра, арестуваха ги, ако изпълняват обичаите, завещани от деди и прадеди, та дори посегнаха и на мъртвите.
Може да ми е болно и неприятно, но справедливостта изисква да кажа, че аз все още нося на раменете си тежкия товар от неправилните решения на моята партия, на моята българска държава спрямо собствените и граждани, моите братя и сестри през 80- те и 90- те години на миналия век.
Това бяха и са хората, които с тежкия си труд по тютюневите ниви, по строежите , мините и заводите построиха България – моят баща, майка ми, роднините ми, моите приятели, комшиите, моите братя и сестри. Те, заедно със своите приятели българи бяха по скелетата на заводите в Пирдоп, Сливен, Ихтиман,София, Димитровград, Ловеч и още, и още. Те, заедно със своите приятели българи прокарваха пътищата през Хаимбоаз и Беклемето. И когато дните им на земята свършиха, те не взеха нищо в гроба или пък на друго място.Нищо, повярвайте ми. Всичко остана за България. Защото тя беше тяхната родина и те строяха в името на нейното бъдеще.
Това са „лошите турци” и Волен Сидеров не бива да ги забравя. Когато говори за Баташкото клане не бива да забравя и шуменските турци, участвали в Сръбско – българската война от 1885 година. За бедните турци от Делиормана, давали и последната си стотинка за гащи , ботуши, дрехи ,пушки и патрони на младата българска армия. Хубаво е Волен като дойде в Родопите да се спре пред поне един от десетките паметници на българските войни, паднали в името на България през войните на миналия век и да прочете колко от тях са с турски имена.
Пред очите ми е всичко от 1984 – 1989 година. Раните от тогава все още не са зараснали напълно. И въпреки всичко нашите изселници в Турция не крият в сърцата си злоба към България и българския народ, а хранят любов и топли чувства към земята , която ги е родила и хората, които са ги отгледали. Същевременно казват, че откакто е настъпила демокрацията, в отношението дори и на някои държавни структури по същество продължава “под рогозката” политиката на психическо малтретиране, смятането им за хора “втора категория”, пета колона на Турция и т.н. Не са преодоляни мераците да им се натякват непрестанно наследствата от историята, че те са временно присъстващи, като чужденци, в собствената им родина и държава България.
Това, което се споделя с мен е, че с тях и на техен гръб се прави политика – преди смяната на имената, забраната на майчиния им език, ритуали, песни, организиране на “голямата екскурзия” /етническата чистка/, а сега с измисляне на принцип на уседналост. Питат ме защо само ДПС се грижи за израстването на кадри от средите на българските турци, а другите „българските” партии гузно подминават този проблем ? Питат, къде е нашия човек в президенството, в почетната гвардейска рота, летци, танкисти, адмирали и генерали....?
Казвам всичко това, защото в България все още има проблеми с интеграцията на хората от различните етноси. Стряскащото в момента е, че вместо да се работи за решаването на тези проблеми, управляващата коалиция на ГЕРБ и Атака е на път да взриви постигнатото до момента.
Да вземем например новините на турски по БНТ. На кого му пречат тези десет минути дневно? Та това са същите, българските новини на обществената телевизия, само че преведени на турски език. За да могат хората, които не знаят български, да научат какво се е случило в тяхната родина и какви решения са взели държавните мъже. Това престъпление ли е?
На кого пречат онези пет деца от телевизията, които превеждат българските новини на турски? Или като ги съкратим и спрем да им плащаме заплата финансовият министър ще успее да върже бюджета и ще спре да източва валутният резерв в БНБ ?
Като сме тръгнали да забранавяме новините на турски, пък да вземем да забраним със закон и турския език. И който каже „кюфте”, „кебап”, „тава”, „локум” или „баклава” става национален предател и хоп - в затвора!? Само едно не разбирам – как ще се гледат тогава турските сериали? Сигурно като в епохата на нямото кино .
На кого пречи турският език? Нямат ли право българските турци да изучават майчиния си език ? Защо вече толкова години си играят с него в училищата – то СИП ли не беше, то ЗИП ли не беше. Турците в България с техния майчин език никога не са причинявали злини и вреди на собствената си българска държава, никога не са нарушавали нито мира, нито спокойствието, реда, нито политическото статукво в страната. Смея да твърдя, че и другите малцинства ,също като турците в България, внасят нюанса, нужната багра в българската национална култура и я обогатяват още повече. Етническите турци в България никога не са останали чужди на езика, културата, песните, танците, на традициите и обичаите, добродетелите и на другите ценности на българския народ. Моите роднини, същите тези изселници, закърмени с българските традиции и нрави, дори и в Турция преспиват внуците си с телевизионната песен за “Сънчо”, за “Зайченцето бяло”....По телефона си говорим и на български език, поръчват ми песните на Емил Димитров – “Моя страна, моя България”, на Лили Иванова, на Маргарита Хранова, на Орлин Горанов, на Бисер Киров и Йорданка Христова. Поръчват ми българско червено вино и българска осолена сланина.
Светът се промени, има нов етап в своето развитие – свободно движение на хората от една в друга държава, правото им да отседнат свободо в избраната от тях страна, да получат образование в нея, да работят. Езиковите, религиозните и културните различия не пречат на този глобален процес. Никой етнически турчин български гражданин, не е бягал от интеграция в родното българско общество. Същевременно като български граждани те не са съгласни да бъдат отнети правата и свободите им отредени в Рамковата конвенция за защита на националнте малцинства, в сила от 01.09.1999г. Сред тези права е и възможността да бъдат информирани на майчиния си език, както и да го изучават свободно.
В съседната нам Турция държавната телевизия има канал, който 24 часа излъчва предавания на малцинствените езици – кюрдски, арабаски и т.н. Подобна практика има и в почти всички страни от ЕС. Нещо повече, в много държави са признати за официални по няколко езика. В Белгия например са немски, френски и фламандски. Във Финландия официални са фински и шведски. В Швейцария официални са цели четири езика , в Сингапур са 5 а в ЮАР – 11 езика. Това са езиците на различните малцинствени групи. И те са официални. А в България хора като Волен Сидеров поставят под въпрос дори и използването на майчиния език, който не е официален.
Знам от опит, хората от селата и махалите знаят да мълчат. Търпеливо и дълго. Но нека да не се правим на слепи. Да си припомним как по човешки, мирно се възстана срещу т. нар. възродителен процес. Как за броени дни хората се самоорганизираха с ваденето на червени паспорти и никой не беше в състояние да ги спре. Дори и страшната тогава Държавна сигурност.
Драги ми господа от “Атака”, вижте Близкия Изток – гори! Не подценявайте и не си играйте с търпимостта, която изисква и налага религията, и възпитанието на тези наши съграждани. Търпимостта има своите граници и е до време.
Апостолът на българската свобода Васил Левски не прави разлика между хората в България, стига те да уважават законите.Това е в неговата „Чиста и свята република”- равни права и равни отговорности за всеки, без разлика на вяра, пол и народност.
Дали това искат атакистите?И като се опитват да отнемат изконни права на значителна част от българския народ – на българските турци, дали пък не работят срещу заветите на Апостола?
В днешно време критерий за патриотизъм е силата на духовното. Както и сремежа за единението на всички етноси в един народ и една нация. А не в тяхното противопоставяне.
Какво ще спечелим, ако се спрат новините на турски? Няколко десетки гласа на предстоящите избори за губещата подкрепа партия на Волен Сидеров.
Какво ще загубим? Вярата на над половин милион български граждани от турски произход, че и те имат права в тази държава. В тяхната Родина.
Дами и господа от Атака. Вие не работите за България!




Назми Мюмюн
Общински съветник БСП , гр.Кърджали


Други новини от категорията


 КОМЕНТАРИ КЪМ НОВИНАТА



 
   НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР
Име/Фамилия*
Текст*:  
* Максимален брой символи: 1600
Security Code*
 
  * За написаните коментари собственика на сайта не носи отговорност!
  ВАЖНО: Няма да бъдат толерирани нецензурни коментари, расистки изказвания и обидни мнения. Те ще бъдат премахвани.


« Назад

РЕКЛАМА

booked.net


ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ

[още...]




All Rights Reserved © 2006-2021    "СЕНИ МЕДИЯ" ЕООД - КЪРДЖАЛИ   e-mail: kardjalinews.media@gmail.com   Webdesign: SWS