Книга за гости Контакти E-вестник
ВАЛУТА
EUR EUR 1.9558 лв.
USD USD 1.6905 лв.
GBP GBP 2.3039 лв.
TRL TRL 0.1896 лв.
Начало Новини   Коментари   Архив
18 Октомври 2021
НОВИНИ » Кърджали
Искам да се случват добри чудеса

Искам да се случват добри чудеса

01 Май 2012

Първи май ме връща към едно забравено минало. История на труд по тютюневите ниви, история на напуканите катранени ръце на моята майка и босите пети на нас, нейните деца, които вдигахме прахоляк покрай къщите на моето родно село – Червена скала. На мен тези години ми са мили на сърцето. Както и на стотици хиляди отрудени хора от България. Други оплюват миналото без да съзират какво ни донесе настоящето. Минало- противоречиво, но истината е ,че българската държава се грижеше за хората на труда и го правеше от сърце.Моят род, моите близки, роднините ми , а защо да не кажа, че българските граждани от турски произход усетиха и осъзнаха това. И най-много се усети в нашия, родопския край, един от най-изостаналите в България, където хората от векове живееха в мизерия и заспиваха без да знаят дали утре ще има коричка хляб за децата им. По-възрастните от мен и тези, които са на моя възраст помнят много добре, че основното превозно средство по нашите баири бяха магарето и катъра. Хората ходеха с цървули,дочени дрехи през лятото, а през зимата с дебел шаяк. Много добре помня каква мизерия и бедност беше. С моите братя и сестри спяхме на рогозка на пода, после на легло с дървени дъски. Чак на около 14-15 години видях легло с пружини. А пък да легнеш на него – това си беше сбъдната мечта. На софрата със сестра ми се карахме за киселото мляко, празник беше да има мармалад и тахан халва. И с горчивите катранени ръце от низането на тютюн на нивата хващахме тези скъпоценни късчета и треперехме една трохичка да не се изгуби от тях.Месо виждахме на празниците Курбан и Рамазан. На тях обикаляхме с моите връстници всички близки махали за събиране на повече мекици и бонбони. Помня как през далечната 1960 година пуснаха пътя за Кърджали, през 1968 как светна селото , защото пуснаха тока. Радваха се всички, празнуваха даже и ходжата, имама и селския даскал. Радваше се и мама- в къщата изведнъж стана светло. За всички беше изгряло ново нощно слънце. Дотогава пишех домашните си работи на кандило и на газена лампа, а вече се виждаше всичко.

Така живота малко по-малко се променяше.
Хората започваха да слушат песни, музика и новини. Да имаш транзистор си беше огромно духовно богатство.След тока в селото дойде първия телевизор. Помня го и до днес - „Опера”, купи си го учителя Руфат. Каква радост беше, седиш си на село а виждаш целия свят. Старите хора, моите прадядо и баща ми казваха, че това е шейтан иши / работа на дявола/. Но и те гледаха новините, слушаха песни и музика.
Текна и вода от чешмата у нас. Дотогава водата взимахме от общия селски бунар. Чакахме на опашка.
Първите леки коли „ Москвич” и „Вартбурт” бяха на бате Хикмет от Горно Прахово и на Сейфитин Тефик от с.Искра.Целия район се радваше на колите, хората ги сочеха с пръст.След това дойде и третата кола „Волга” на Юсеин от с.Башево.

Хората се радваха, защото немотия беше голяма. А сега, изведнъж, ден след ден нещата се променяха към по-добре. Вече завършвах в прогимназиалния курс, когато ми купиха първите обувки. Не знаех какво е това детска градина не знаех що е то ученически лагер.Прадядо ми който живя 110 г. баща ми са ме учили, че пармака, който се реже от държавата, не трябва да боли. Аз съм се подчинявал в годините на това. И другото,че бял хляб са видели едва когато и по нашия край дойде народната власт. Защо разказвам всичко това? Защото като дойде първи май все това ми е пред очите – как с нашия труд живота се променяше към по-добре. И когато сега хулят онези години, нека да дойдат и питат мен и всички онези изстрадали хора от Родопите.

Да, много беше направено по времето на народната власт. Но нашата партия допусна и грешки към мен и моите братя български граждани с турско самосъзнание.. В годините аз много пъти съм обяснявал човешки на моите приятели – Ахмед ти имаш жена не се ли е случвало да се скарате? Имаш деца – не си ли им издърпал ушите поне веднъж? Даже и да не си бил прав да го наказваш.Така и партията сбърка.Честните Ахмедовци ме разбираха отлично! И продължават!

Защото помнят годините, в които се изгради и направи толкова много за такъв район като нашия, кърджалийския. Помнят прокарването на пътища, водата, тока, телефона, помнят как се строяха заводи, фабрики. Имаше работа за всички, а храната въобще не представляваше проблем.

Какво да се прави, времето се обърна, разделихме се. В моето село Червена скала живееха близо хиляда души, имаше и стари и около 20 – 30 новопостроени къщи. Сега в селото ни има не повече от стотина души,като 60-70 процента от тях са пенсионерите. Много мои връстници и приятели хванаха пътя за Турция, Германия, Швеция, Канада и други държави.
Но това ,което направи трудовия народ на България е най-скъпия спомен. Защото имаше грижа за хората.През ум не е минавало на никой кой какъв е, било то етнически българин, етнически турчин, помак, циганин. Тогавашната социалистическа държава се грижеше за всички. Днес, да си признаем, не е така. Пред очите ни хората обедняват, борбата за хляб все повече става на моменти жестока. Хората от селата започнаха да се бият с мотики за всяка нива.Все повече се чувства и вижда как човек за човека става вълк.

На празника на труда трябва да кажем ясно и категорично -липсва на СОЛИДАРНОСТТА. Тази държава е преди всичко държава на трудовия човек , а не на малък брой богаташи натрупали по знаен и незнаен начин милиони левове, евро и долари. Защото стана така, че грижата е май за тях. А другите, истинските, трудовите хора – тях кучета ги яли.
Виждаме какво се случва тези дни в нашия град Кърджали. Всички сме съпричастни към протестите на работещите в ОЦК. В тяхна защита многократно се изказваше народния представител Димчо Михалевски, до работниците плътно беше Милко Багдасаров и общинските съветници от БСП. Не съзряхме обаче никой от 5- те депутати на ДПС. Видяхме премиерът Бойко Борисов, който притичваше до Кърджали на всяко раздаване на социални помощи и заплати на стачкуващите. Безспорно, направи си добра реклама, но не каза истината -че законите защитават всеки други, но не и работниците. Че ако някой открадне сто лева може и да лежи в затвора. А когато откраднат труда на хората, като не им платят заплатите за месеци наред, никой нищо не може да направи. Нима това не е кражба? Трудовият човек остана самотен на дъното. Лъган и експлоатиран като роб.

За мен това е един от големите въпроси пред Българската социалистическа партия. Дали ще позволи да се загуби сред безличните формирования с неясни цели и идеи, или ще изрази своите ясни позиции за една солидарна и справедлива държава. Дали ще се затвори във вътрешните си проблеми, или ще успее да излезе пред българското общество с ясни и осъществими политики за развитието на държавата и подобряването на живота на обикновения, трудовия човек.

Ако направим това и обясним какъв е пътя ни, ще привлечем хиляди към себе си.Тогава и моите братя и сестри от селата етнически турци ще разберат по - добре къде е тяхното място. И коя партия защитава най-добре техните интереси.

Те помнят много добре грижите към тях, как не се оставаше дете, което да не се запише в средно училище Как се създаваха лекари, зъболекари,инженери,агрономи, учители, икономисти ,средни специалисти.Те много добре помнят, че имахме отлична система на здравеопазване. Във всяко село лекар, зъболекар, акушерка ,фелдшери в отдалечените села, линейки осигурени. Безплатно всичко.Днес стотици не могат да завършат дори основно образование. Много села са без медицински грижи. Хора започнаха да умират по нивите и по ливадите.

За голямо съжаление днес проблемите на хората са май последната грижа на нашето общество. И за това трябва да я има Българската социалистическа партия. Партия с ясни послания и с политика, водена от интересите на трудовите хора. Защото много ми се иска хлябът ни отново да е сладък, както в онези дни на моето детство. И пак да стават добри чудеса. Даже и в затънтените селца по Родопите.


НАЗМИ МЮМЮН- ЧЛЕН НА НС НА БСП, ЧЛЕН НА БСП ОТ 1974 Г.


Други новини от категорията


 КОМЕНТАРИ КЪМ НОВИНАТА



 
   НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР
Име/Фамилия*
Текст*:  
* Максимален брой символи: 1600
Security Code*
 
  * За написаните коментари собственика на сайта не носи отговорност!
  ВАЖНО: Няма да бъдат толерирани нецензурни коментари, расистки изказвания и обидни мнения. Те ще бъдат премахвани.


« Назад

РЕКЛАМА

booked.net


ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ

[още...]




All Rights Reserved © 2006-2021    "СЕНИ МЕДИЯ" ЕООД - КЪРДЖАЛИ   e-mail: kardjalinews.media@gmail.com   Webdesign: SWS