Книга за гости Контакти E-вестник
ВАЛУТА
EUR EUR 1.9558 лв.
USD USD 1.6108 лв.
GBP GBP 2.2804 лв.
TRL TRL 0.1873 лв.
Начало Новини   Коментари   Архив
18 Юни 2021
НОВИНИ » Кърджали
"Между два бряга" - нова книга от проф. д-р Хюсеин Мевсим

"Между два бряга" - нова книга от проф. д-р Хюсеин Мевсим

16 Септември 2013

Хюсеин Мевсим – работливост, качества и талант
Litera scripta manet

Новата книга на Хюсеин Мевсим е поредната концентрация на творческата му енергия и изследователска продуктивност. Съчетаването на последното с високо качество на текстовете е сред най-тежките и почти неосъществими задачи за всеки учен. Не съм впечатлен, а съм изумен как Хюсеин Мевсим ги постига.

Всъщност един личен спомен открива част от духовната движеща сила на текстовете. През пролетта на 2008 г. моето и неговото семейство бяхме в Кападокия, където човек има странното усещане за битийно спокойствие и омиротворяване на вътрешните терзания. Кападокия не е туристическо място, макар че изпълнява и тази роля, но посещението заедно с Хюсеин и жена му ми показа скритата и възвисяващо-успокояваща сила на това място. Но не е думата за Кападокия сега.

Вечерта в Аванос, в една от издълбаните ниши на малък семеен хотел в гостоприемна компания се опитвах да говорим за всичко, което е извън професията ни. Професията да четем и да расъждаваме върху книги и да понаписваме отвреме-навреме идеите и прозрени-ята си, колкото и скромни да са. Като Елин Пелин, който не обичал да говори за литература (в противовес на привързаността си към писането й), и аз странях тематично от всевъзможните литературни полета, на които поради рутина и изхабяване започваме да гледаме като на занаят (повече) и по-малко като същината на живота ни. Хюсеин непрекъснато връщаше разговора за литература и всичко свързано се нея. Не се уморяваше да споделя, да пита, да разказва, да проблематизира, да коментира, да съобщава новини и находки, да чертае планове и да се притеснява, че няма да има време да ги изпълни. Така беше и в Анкара – във фоайето на хотел „Мола“, в кабинета му и семинарните зали на факултета, по уличките на крепостта и стара Ангора, в кафенето с прочути сладкиши и в ресторантчето, където ни сервираха „Искендер кебап“. Спокоен, разсъдлив и в същото време енергично въвлечен в света на писмените документи – художествени текстове, архиви, писма, пътни бележки и какво ли не друго, което беше докоснал и приел, проникнал и осмислил. Казах си, да – животът е литературата; животът ни е литературата и въплъщението беше Хюсеин.

Този модус на поглед към света обяснява (поне мъничко) публичните резултати – наука, превод, публицистика, преподаване. Не искам да пропусна в никакъв случай още едно негово качество – Хюсеин е поет. Неговата ученост и ерудиция са дълбоко и органично пронизани от чувствителна поетичност и извисяващо лирични изречения. Поет по душа, учен по сърце, почтен човек, обичащ знанието за писаното слово, прегърнал една мисия и дълг, който схваща като екзистенциално предизвикателство да провиди, че „зад видимото непременно се крие и нещо невидимо“.

Напрегната ми надежда е да не го сполети съдбата на Улрих от романа на Робърт Музил „Човекът без качества“. Защото заниманията му с наука не са построени върху принципа на подобряването на собствения си рекорд с една победа, с един сантиметър или с един килограм. Защото насладата от мощта на ума не е кухо очакване, войнствена игра или неопределена, но властна претенция към бъдещето.

Наистина е тежка и изнурителна кризата, в която един състезателен кон или един неук футболист могат да са „велики“ и „гениални“, нареждайки се и измествайки безапелационно бавното и многогодишно изкачване на ума към върховете. Човекът с качества Хюсеин Мевсим е стъпил здраво на опорите, които пречат на изкусително мрънкане, вайкане и оплакване. Между два бряга не строи капани и пропасти, а е съпротива срещу опита на катастрофата да ни погълне и подчини.

Прекрасно и незабравимо е в един слънчев октомврийски ден на 2012 г. да пътуваш отново към Кападокия с Хюсеин и съмишленици, а вместо свистенето на гумите по асфалта или привидно забавните песни на някакво дежурно радио да чуеш вълнуващо прочетен текста „Сто лица и столица“ („Истанбул е градът на множеството, на стълпотворението, на хаоса, на столикостта, той е пълноводна и отнасяща бреговете си река […] Анкара е навъсеното утро, службата, работното време, почивният ден, тринайстата заплата, компенсацията, коефициентът, осигуровката, класьорът, параграфът, подписът, вратовръзката, спокойната закуска на фона на турска народна музика, гладко избръснатото лице, пригладените мустаци, а Истанбул е напиращото утро, прорязано от корабните сирени и чайките, бързането със закуска в ръка, симидът, отхапван в движение, скачането в трамвая или градския автобус, дори в кораба в движение.).
Когато слушах полета на неговата творческа мисъл, изразена майсторски и елегантно, ми се прииска аз да съм написал това. И подобни неща. Знам, че не мога.
Радвам се, истински се радвам, че Хюсеин Мевсим може.


Други новини от категорията


 КОМЕНТАРИ КЪМ НОВИНАТА



 
   НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР
Име/Фамилия*
Текст*:  
* Максимален брой символи: 1600
Security Code*
 
  * За написаните коментари собственика на сайта не носи отговорност!
  ВАЖНО: Няма да бъдат толерирани нецензурни коментари, расистки изказвания и обидни мнения. Те ще бъдат премахвани.


« Назад

РЕКЛАМА



All Rights Reserved © 2006-2021    "СЕНИ МЕДИЯ" ЕООД - КЪРДЖАЛИ   e-mail: kardjalinews.media@gmail.com   Webdesign: SWS