Книга за гости Контакти E-вестник
ВАЛУТА
EUR EUR 1.9558 лв.
USD USD 1.6591 лв.
GBP GBP 2.1806 лв.
TRL TRL 0.2255 лв.
Начало Новини   Коментари   Архив
18 Септември 2020
НОВИНИ » България
МИНАЛОТО НА КАРЛОВО ПРЕЗ ОСМАНСКИЯ ПЕРИОД АРХИТЕКТУРНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ И ИСТОРИЯ

МИНАЛОТО НА КАРЛОВО ПРЕЗ ОСМАНСКИЯ ПЕРИОД АРХИТЕКТУРНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ И ИСТОРИЯ

15 Март 2016

Карлово започва да се оформява като малко градче през епохата на Османското владичество. Османските заселници към края на XV век се настанили в северната част на града, над Куршум джамия и образували голямата турска махала „Касабата„. Българската махала заемала сегашната южна част на града около двете по-късно построени църкви „Св. Богородица„ и „Св.Николай„. Под Арапския мост се образувала третата , смесена махала- „Табашката„. Преселниците дошли със своя бит и религия, твърде различна от българските. Още с настаняването си в града Карлъ бей дал нареждане да се построят Куршум джамия , разположена в началото на Касабата , и обществения хамам на север от Арапския мост. През XVI и XVII в. градът бавно се развивал. Дело на частната инициатива и благотворителността на богати турци било изграждането на още три джамии в северната част на града. Тези джамии и обществения хамам със своите значително по-големи обеми от жилищните сгради и с характерните си очертания придавали на селището до голяма степен облик на турски град . Върху фона на величавия Балкан се откроявали силуетите на минаретата и богатата зеленина . Изолирането на турските къщи от улицата било в духа на турския бит . Най-старият център на града бил Куршум джамия , с две - три малки административни сгради около нея , а в двора й имало турско училище наречено „Руждие„ . Оформила се и малка чаршия около джамията и главно покрай реката , около Арапския мост , с няколко страноприемници и кафенета . Към края на XVIII век и особено в началото на XIX век настъпват големи демографски промени . Българското население от околните села се заселва масово в града , закупува малки парцели в чертите на града и благодарение на усвояването на занаятите започва постепенно да повишава благосъстоянието си . Създават се предпоставки за търговия . Градът и къщите в него се обогатяват с нови архитектурни форми. Двете основни махали вече се сливат . Изникват редица нови български махали - Пею махала , Сърп махала , Михал махала , Парекендишка махала и др. Обществени чешми били строени открай време по улиците и площадите на нашите градове . В тази насока българи и турци се надпреварвали. В Карлово имало голяма чешма на Пазара , за която обаче не се знае кога е строена . Тя била свободностояща и имала голямо каменно корито с шест чучура. Северно от чешмата до преди осемдесет , деветдесет години се намирал голям камък „мусалля ташъ„ , на който слагали за кратка молитва , ковчега с покойник мюсюлманин тези места около сегашния пазар били стари турски гробища . Този камък се съхранява и използва в „Ялъ джамия„.

Арапския мост : Арапския мост на Стара река бил изграден вероятно /според непотвърдени сведения / към края на XVII век и началото на XVIII век 1 . Разрушен през август 1964 г. за изграждане на нов мост. Платното на моста е било повдигнато в средата , както при всички мостове от онова време . Гърбицата се дължи на обстоятелството , че средния свод /кемер/ е със значителен радиус от останалите.Този тип мостова конструкция е изобщо характерна за средновековното строителство . Освен това с каменни стъпала се е слизало на нивото на реката , където е имало турска каменна чешма вероятно принадлежаща към „Сърери „ джамия при арапския мост . Арапския мост е сходен с мостовете , останали от османско време в Копривщица , Трявна , Смолян и в други наши градове . Първите обществени сгради в Карлово били построени веднага след османското нашествие . Двете най-стари датирани обществени сгради са Куршум джамия /1485 г./ и големия обществен хамам /1493 г./. През следващите векове били изградени още три джамии и четири „месджиди„/малки квартални джамии без минаре , която е служила за петкратната молитва на мюсюлманите/. Това била главните сгради с обществено предназначение , които придавали османотурски характер на градския силует на града.

Червената джамия- „Кърмъзъ джамиси„ в град Карлово: Червената джамия някога била боядисана в розовочервен цвят , оттам дошло и името й . Строена е през 1654 г. Разположена е в горния край на града , над „Пазара„. Тя е била граждански тип /народен/ тип джамия , без купол , като сравнително малкото й преддверие е било свързано под общ четерискатен покрив със самия салон. Еднопространственият молитвен салон е имал правоъгълна форма с размери 7,60 / 10,0 м. , прозорците са в два реда и в предната му част е разположена галерия „мюезин махвили„. Освен обичайните реквизити /михрап и мимбер/ тук имало и малко одърче за провеждане на обикновена проповед /вааз/ наречена / кюрси/ . Минарето е било силно извисено /30 м./ и външната му повърхност е била декорирана вертикални канелюри , които му придават голяма стройност . Измазана била с мазилка . Викалото или така нареченото /шерефе/ е било оформено от долу с сталактити , а горе завършвало с конусовидна част наречено /алем/. Стените на молитвения салон след Освобождението на България били изписани с фрески от зограф турчин, мюсюлманин , дошъл от Истанбул. Сюжетите на фреските са били следните : много голяма джамия с четири минарета , всяко с по три шерефета , вулкана Везувий , изглед от Истанбул и медальони с цитати от Корана. Конструкцията на минарето е била сходна с тази на минарето на Куршум джамия. След реставрацията му през 1964 г. и същата година съборена от тоталитарния режим то се включвало хармонично в силуета на новия културен дом – паметник „Васил Левски „ в града , който се проектира на фона на Балкана.

Ялъ джамия в Карлово : На улица „Стара Планина „ в град Карловосе намира единствената действаща джамия в момента „Ялъ джамия„. Превода на името й показва , че джамията се намира в падина. Годината на построяването на джамията не е известна , но се предполага , че е около края на XVI и началото на XVII век . Тя е с вътрешни размери 7,40 / 9,00 м. и има съвсем малко преддверие. Няма купол и е покрит с общ четирискатен покрив. Има малка галерия наречен „мюезин магфили„ . Минарето й е ниско и надвишава незначително самата джамия. „Шерефето„ на минарето е оградено с железен парапет. Около 1877 г. е била опожарена , разрошена , но след Освобождението отново е издигната .През 2010 г. същата джамия изгоря до основи и през 2011 по време на председателя на мюсюлманско настоятелство Ибрахим Шато благодарение на дарения от мюсюлмюните бе издигната отново. Като джамия , сградата е бедна по детайл и разработка .

Джамията при Арапския мост : Джамията при Арапския мост - /Арапкюпрюсю джамиси/ , наречена от мюсюлманите турци още /Сърери джамиси / по името на отсрещния квартал Сърери , също квартална джамия е била съборена след едно наводнение на Стара река доста след Освобождението . По архитектура на молитвения си салон и с малкото си открито преддверие тя наподобявала Ялъ джамия . Имала добре оформено и силно извисено минаре , което се очертавало сполучливо на фона на Балкана. Две от месчидите / място за временна петократна молитва / имали много по – високи минарета от Куршум джамия и Ялъ джамия . Те просъществували и след освобождението - единият на улица „ Водопад„ , докъм 1903 г. , а другият е просъществувал почти до Първата световна война .

Турският обществен хамам в град Карлово: Оригинална сграда е била турския обществен хамам . Османлиите т.е. турците са строили обществени хамами в много градове в България . Изграждането на хамама веднага след идването на Османлиите в Карлово показва какво голямо значение отдавали те на баните , които били тясно свързани с техния бит 2. Тъй като през 1960 г. хамама е бил разрушен за изграждане на жилище , е имало възможност да се проучи добре конструкцията му . Събарянето създавало много трудности и затова били приложени взривове. Обществения хамам в Карлово е представлявала ценен архитектурен паметник .

Обществените сгради в Карлово могат да се разделят на две групи -турски и български . Първата група са построени още с настаняването османлиите турци в града или малко по – късно , предимно в довъзрожденската епоха . Запазени от тях до днес са Куршум джамия , която за съжаление не действа и действащата Ялъ джамия . Останалите три джамии , изградени значително по-късно , са били по- малки сгради , минаретата на които участвали като вертикални акценти в общия силует на града заедно с куполите на Куршум джамия и обществения хамам и придавали до известна степен ориенталски характер на довъзрожденския град Карлово.

Бележки:
1. В някои публикувани статии и бележки за Карлово се говори неточно , неправилно , че е Римски мост.

2. Спомените на старите хора за ходенито на баня в града , както и на минералните бани в околността /с коли , брички и с храна и пиене за цял ден , който прекарвали в къпане , приказки и ядене / показват , че покрай хигиенното си значение баните са играели и ролята на своеобразен обществен център.

Кемал Рашид – историк
Гр.Карлов


Други новини от категорията


 КОМЕНТАРИ КЪМ НОВИНАТА



 
   НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР
Име/Фамилия*
Текст*:  
* Максимален брой символи: 1600
Security Code*
 
  * За написаните коментари собственика на сайта не носи отговорност!
  ВАЖНО: Няма да бъдат толерирани нецензурни коментари, расистки изказвания и обидни мнения. Те ще бъдат премахвани.


« Назад

РЕКЛАМА



All Rights Reserved © 2006-2019    "СЕНИ МЕДИЯ" ЕООД - КЪРДЖАЛИ   e-mail: kardjalinews.media@gmail.com   Webdesign: SWS