Книга за гости Контакти E-вестник
ВАЛУТА
EUR EUR 1.9558 лв.
USD USD 1.6108 лв.
GBP GBP 2.2804 лв.
TRL TRL 0.1873 лв.
Начало Новини   Коментари   Архив
16 Юни 2021
НОВИНИ » Свят
Становище на Посолството на Република Азербайджан в Република България за Деня на геноцида на азербайджанците

Становище на Посолството на Република Азербайджан в Република България за Деня на геноцида на азербайджанците

31 Март 2018

31 март е Ден на геноцида на азербайджанците. На този ден азербайджанците почитат паметта на невинните жертви на кървавите събития, случили се в Баку и други населени места на Азербайджан през 1918 г.

В началото на ХХ век работническата класа на Баку взема активно участие в революционни движения. Арменците също са включени в този процес, но всъщност Арменската революционна федерация “Дашнакцутюн” използва революционните идеи като прикриване, за да популяризират своя собствен националистичен план. След Октомврийската революция от 1917 г. лидерът на руските болшевики Владимир Ленин назначава етническия арменец Степан Шаумян за извънреден комисар на Кавказ. Въпреки че С.Шаумян принадлежи към Руската социалдемократическа работническа партия (болшевики), той има много тесни връзки с арменските дашнаки. Болшевиките смятат Баку, както и целия Азербайджан, за част от съветската Русия. А дашнаките имат намерения да включат азербайджанските земи в състав на бъдещата “Велика Армения”.

На 30 март 1918 г. мюсюлманските части на Баку са подложени на въоръжено нападение от болшевишко-дашнакските войскови части. През следващите три дни въоръжените до зъби болшевики и дашнаки унищожават мирното азербайджанско население, независимо от възрастта, пола и социалния произход. Слабо въоръжените азербайджанци се опитват да организират безполезна съпротива. Представителите почти на всички слоеве на арменското общество вземат участие в унищожаването на азербайджанското население в Баку, също запалват къщи и обществени сгради. Унищожаването на мирното азербайджанско население е спряно само след категоричното искане на войниците на Бакинския гарнизон и моряците от Каспийската флотилия.

Според различни оценки на 31 март и първите дни на април 1918 г. в Баку са убити от
12 000 до 30 000 души. С. Шаумян не крие удовлетворението си: "Ние бяхме уплашени от националната структура на нашия град. Страхувахме се, че битката може да приедобие нежелан нюанс. Дори се наложи да прибегнем към арменския полк на дашнаките. Ние не можахме да си позволим разкоша да се откажем от техните услуги. Арменският национален съвет самостоятелно извърши арести, претърсвания, реквизиции и други. Но победата е толкова голяма, че това малко помрачава действителността". Един от свидетелите на геноцида на азербайджанците, болшевикът Г.Блюмин, по-късно отбелязва в мемоарите си: "С
появата на събитията от 1918 г. прибегнахме към дашнакските отряди, защото нямахме свои въоръжени сили. Дашнакските отряди свършиха мръсната работа. Те превърнаха гражданската война в етническа чистка…".

Арменските дашнаки извършват масови убийства, мародерство и етническо прочистване в Карабах, Губа, Шамахъ, Зангезур, Нахчъван, Ленкоран, Салян и в други

региони. През 2007 година по време на строителството на спортен център в Губински регион на Азербайджан са намерени масови гробове. Проучването на гробищата разкрива, че по време на нападенията на арменците в Губа през 1918 г. много местни жители са подложени на безпрецидентно насилие и са убити с жестокост . Заедно с тези азербайджанци са убити местни евреи и лезгини. Тези, които искаха да сложат край на това масово убийство, включително руснаци и грузини, също стават техните жертви.

Арменските националисти Андраник Озанян и Карекин Нъждех са сред извършителите на тези масови зверства срещу азербайджанците по онова време. Затова голямо съжаление у азербайджанците предизвиква фактът, че във Варна е издигнат паметник на А.Озанян, а в София е поставена паметна плоча на К.Нъждех, безмилостни убийци на азербайджански жени и деца.

След провъзгласяването на Азербайджанската демократична република, 100-годишнината на която ще се отбелязва на 28 май тази година, от Съвета на министрите на 15 юли 1918 г. е създадена Извънредната следствена комисия с цел разследване на насилието срещу азербайджанското население. В тази комисия влизат най-добрите адвокати от онова време, представляващи различни националности - руснаци, евреи, поляци, грузинци и дори арменци. Освен това в Министерството на външните работи е създадено специално подразделение за повишаване на осведомеността на световната общност за тези трагедии. През 1919 и 1920 г. Азербайджанската демократична република отбелязва 31 март като национален ден на траур.

След възстановяването на държавността през 1991 г. Азербайджан възобнови дейността си в областта на политическата оценка на геноцида, извършен през март 1918 г. и се ангажира да завърши недовършената мисия на АДР за постигане на справедливост. В навечерието на 80-тата годишнина от трагедията, на 26 март 1998 г., тези ужасни събития получават дължимата политическа оценка в момента на подписването от националния лидер и бившия президент на Република Азербайджан Гейдар Алиев на указ "За геноцида на азербайджанците".


Други новини от категорията


 КОМЕНТАРИ КЪМ НОВИНАТА



 
   НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР
Име/Фамилия*
Текст*:  
* Максимален брой символи: 1600
Security Code*
 
  * За написаните коментари собственика на сайта не носи отговорност!
  ВАЖНО: Няма да бъдат толерирани нецензурни коментари, расистки изказвания и обидни мнения. Те ще бъдат премахвани.


« Назад

РЕКЛАМА



All Rights Reserved © 2006-2021    "СЕНИ МЕДИЯ" ЕООД - КЪРДЖАЛИ   e-mail: kardjalinews.media@gmail.com   Webdesign: SWS