Книга за гости Контакти E-вестник
ВАЛУТА
EUR EUR 1.9558 лв.
USD USD 1.6449 лв.
GBP GBP 2.1943 лв.
TRL TRL 0.2062 лв.
Начало Новини   Коментари   Архив
27 Ноември 2020
НОВИНИ » България
Вяра – наука – авторитет

Вяра – наука – авторитет

10 Юли 2020

Има ли връзка между религия и наука, съвместими ли са една от друга? Има ли типични примери за авторитети, които потвърждават и доказват връзката между религията и науката и съвместимостта им една от друга? Ето това са въпросите и темите най – обсъждани през последния век. Съществуват две мнения, които са различни, противоположни едно на друго. Първото мнение виждане е, че няма противоречие между религията и науката, че между тях има връзка и са съвместими. Освен това религиозните ценности са стимулирали хората да се занимават с наука и са допринесли за научния напредък. Второто мнение е, че има противоречие между религията и науката и, че те не са съвместими още повече , че религията е пречка за науката, следствие на което, докато религията не бъде премахната, не може да се осигури никакъв научен напредък. Тези, които са привърженици на второто мнение и са нейни защитници, привеждат своите доводи и доказателства от времето на така наречената „ Мрачната епоха”, имайки предвид Средновековното християнство. Поради тази причина и ислямът бива оприличаван на християнството и ведно с него бива подложен на критика от същия характер. Като вярващ човек, мюсюлманин съм, на мнение, че няма противоречие между религията и науката и че религиозните ценности стимулират човека да се занимава с наука, които религиозни авторитети са допринесли доста за научния напредък. Разбира се, премахването на тези заблуди ще отнеме доста време. Следствие на което всяко произведение, написано с тази цел, и всеки труд, положен в тази насока, трябва да се смята за принос в това отношение.

В свещената книга на мюсюлманите Корана Създателя повелява следното:
„ Той дарява мъдростта, комуто пожелае, а който е дарен с мъдростта, е дарен с голямо добро. Но само разумните се поучават.”
„Кажи:” Нима са равни онези, които знаят и онези, които не знаят?.”
„ И кажи:”Господи, надбави ми знание”.
В своите слова Пророка Мухаммед казва следното:
„ Учените са наследници на пророците, пратениците”
„ Усвояване на знание е задължение на всеки мюсюлманин и мюсюлманка”.
„ Преподаващият и научаващият знание получават равна награда”.
„Поздравления за желаещия да научи знания. Меляикета „ Ангелите разтварят криле и образуват кръг до небето от любов около добиващи знание”.
„ Учените по земята са като звездите на небето”.
„Превъзходството на учения над неукия е като моето превъзходство над онзи сред вас, които се намират на най- ниското равнище”.

Десетки са цитати от Корана, от които става ясно, че Ислямът като религия не забранява науката, знанието, а напротив, насърчава сдобиването и развитието на науката. Освен Всевишния, който чрез Корана насърчава и заповядва придобиване на знание, наука, а и Пророка Мухаммед, мир нему в своите „хадиси” слова потвърждава и насърчава науката. Исмаил Хамди Данишменд в своите научни трудове „ Ислямската цивилизация” , а така също в „ Градините на праведниците „ , са поместени редица хадиси / завети/, посветени на тази тема. Юсуф Кандехлеви подробно описал как Пророка Мухаммед , мир нему, е насърчавал сподвижниците си към знанието и към науката. В „ Ihyai ulumuddin”, / съживяване на религиозните науки / ислямският философ Имамъ ал Газали е посветил дълъг раздел на науката .

Мухиддин ибн Араби - известен виден ислямски учен споделя следното - „ Незнанието отваря път към богоотрицанието” , „ Знанието е завеса, която покрива невежеството”.

Религията зачита добиването на знания като изкупление на предишните грехове и обещава Рай на онзи, който е тръгнал на път, за да се образова. Оттук ясно се вижда, че вярата изключително сериозно поощрява науката. Именно заради това в редица ислямски държави владетелите покровителствали науката в резултат на това стимулиране. Поради това в областта на висшето образование първата прочута просветна институция в ислямския свят е Бейт ал Хикма / дом на мъдростта, която е била построена от халиф ал Мемун /830 г./, от една страна Бейт ал Хикма действал като преводачески център, а от друга страна като академия и библиотека, отворена за всички хора. Към този научен център била изградена и отделна обсерватория. В онази епоха обсерваториите същевременно действали и като училища за преподаване на астрономия. Подобно поощрение на науката ставаме свидетели и в епохата на Абасидите. След завладяването на Анкара репарациите, които поискал Харун ал Рашид, били книги с древна писменост. А да не говорим за Университета в Андалусия и до ден днешен се оценява подобаващо в Европа. От публикации в научни сборници научаваме, че по време на анадолските селджуци били основани редица просветни центрове, в които се изучавали – астрономия, математика, литература, граматика, медицина, реторика и др. А ако погледнем в историята на Османската империя, ще видим, че били основани редица образователни институции, в които на учащите се осигурявало стипендия, пансион и нуждите на държавата от лекари, инженери, архитекти и др. се задоволявали от тези просветно - образователни центрове. По времето на Мехмед II Завоевателя виждаме как поощряването на науката е достигнало най- високото си равнище. Той прекарвал свободното си време в дискусии с учените и през целия си живот е давал огромно преимущество на науката. Един от най – големите му приноси към науката е полагането на основите на днешния Истанбулски университет. Освен това той плащал изключително високи заплати на учените преподаватели, за да се цени науката и в резултат на това стимулиране мнозина учени написали високо стойностни научни трудове.

В средновековна Европа, от една страна, утвърждаването на дадена истина отнемало много дълго време, а от друга страна, това струвало живота на мнозина значими учени. Докато действителността на Запада е била такава, на Изток, в ислямския свят, истините се установявали една по една от страна на учените и хората, зажаднели за тях, ги приемали с отворени сърца и доверие. Защото Кораничното предписание: „Вървете по земята и вижте как е възникнало сътворението, „ бил ръководен принцип в житейската философия на тогавашните хора. Само няколко примера за доказателство. „ О множество от джинове и хора, ако можете да проникнете зад пределите на небесата и на земята, проникнете !” / Коран 55:33/

Думата актар, спомената в оригиналния текст на това коранично знамение, е формата за множествено число на думата кутур. Значението на кутур е диаметър. А диаметър имат кълбовидните тела. В знамението формата на Земята и на атмосферата е изразена с понятието за диаметър, което е характерно за кръглите тела. Но тъй като Земята не е напълно кръгла, а има формата на елипсоид, употребата на понятието за диаметър не би било най – точното.

„ И ще видиш планините – мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават.” От това знамение се подразбира две явления. Планините не са устойчеви, макар и бавно те се движат. Второ, Земята се върти около оста си. Защото ако Земята не се върти и е равна, не може да се говори за движение на планините. И според друго проверено наблюдение Земята се върти, тъй като първите масиви, които изчезват от човешкия поглед на хоризонта, са планините. Няма съмнение, че тези истини, споменати в Свещения Коран, не били известни на хората от онова време. Научаването и пълноценното им разбиране изисквало нови наблюдения. Впрочем фактът, че те не се знаели, не бил недостатък. С развитието на средствата за наблюдение хората ще се привържат с още по-голяма вяра и доверие към тази Книга, виждайки, че в Свещения Коран истините са загатнати със знаци. Следователно в Ислямския свят, в който тази вяра и култура се утвърдила още при появата му, науката и религията никога не са били в противоречие. По-точно виждаме, че науката не се е възприемала като нещо различно от религията, хората на науката и духовниците не били разделени на две отделни съсловия, а е имало само учени.

Ако се запитаме за кого е мрачно Средновековието? Всички знаем понятието епоха още от началното училище. Ако си спомняте в училище, особено в класната стая по история, нарисувани с цветни моливи или фулмастери т.н. „ Линията на времето” е направена следната периодизация на историята: Праистория, Античност, Средновековие, Ново време и Съвременна епоха. Тези понятия, които сме научили още като ученици, без да им обърнем внимание, всъшност са названия на цивилизационните епохи на Западния свят. Тоест на първо място е гръцката цивилизация, след нея е римската и на края – европейската. Но историята, включваща тези епохи, се преподова така, сякаш това е цялата история на света в това число и на ислямския свят. От друга страна, щом стане въпрос за Средновековието, прочуло се със лоша слава, ислямската история и цивилизация също се обвързват с тази епоха и се зачернят наред с нея, въпреки пълния си блясък. Критериите в човешката история не са политическите събития, а цивилизациите, които народите създават благодарение на интелекта и способностите си.

Западните историци са обозначили началото и края на епохите при историческата периодизация според възхода и паденията на цивилизациите. Но взимайки за основа собствените си цивилизации.

Началния период – праистория, се представя като непозната епоха, а хората от онова време, тяхното облекло и оръдия на труда, са характеризирани като диви и примитивни. Надменността и егото на Запада открито се проявяват и в това отношение, той сякаш е изпуснал от поглед египетската, месопотамската, индийската и китайската цивилизация, съществували преди него. Епохата от началото на историята, известна на хората, до разпокъсването и упадъка на Римската империя съвпада с епохата на Древния свят. Времето на гръцката и римската цивилизация, за които се смята, че са преживели своята златна епоха тогава, се нарича Древност или Античност. През тази епоха в Западния свят, който се просвещавал с трудовете на Сократ, Платон, Аристотел, наред с написаните философски съчинения, били създадени и забележителни произведения в областта на изобразителното изкуство, скулптурата, театралното творчество, архитектурата и т.н. За съжаление гърците, които имат голям принос за разцвета на цивилизацията, не могли да осмислят истината в чудотворните природни явления и лекомислено почитали слънцето, вятъра, огъня и горите като божества, приписвайки им божествена същност.

През 313 г. с Миланския едикт по времето на император Константин Великии, християнството е утвърдено за официална религия на Римската империя. Но известно време след разделянето на империята на две през 395 г. и със залеза на Западната римска империя, идва края и на Античността. След това събитие започва продължилото близо хилядолетие Средновековие. С началото на Средновековието на Запад започнало унищожаването на философските трудове и произведенията на изкуството, създадени в Античноста и била забранена свободата на мисълта. През 529г. църквата затворила Академията на Платон и основала манастирската мрежа. Така християнството заличило гръцката философия. От тази дата образованието, мисълта и медитацията минават под монопола на манастирите. Другото название на Средновековието, когато е действала система, в която право на глас имали само църковен клир и духовниците, е Мрачната епоха. На запад науката, културата, и изкуството, литературата и мисълта потънали в мрак. В тази епоха, в която ценности като равенство, справедливост, любов, уважение останали в миналото, хората се разделили на различни социални прослойки.

Духовенството, което нищо не произвеждало, а само получавал, но държало всички лостове на управлението: благородниците експлоататори и земевладелците, които нищо не вършили, а другите работели за тях : селяните, на чиито плещи падала цялата работа, но въпреки това едва успявали да изкарат прехраната си, и злочестите роби, с които дори не се отнасяли като с хора.

С възникването на Ренесанса идва краят на Средновековието.

Започналият в края на 14 век в Северна Италия и разпространилия се в Европа през 15- ти 16-ти векове културен подем, наречен Ренесанс, означава Възраждане. Онова, което било възродено, са мисълта, изкуството и културата на Античността. Човекът от тази епоха, наречена Ново време, се спасил от феодализма и църквата. Мрачното време /епоха/, появила се между Античността и Ренесанса, била напълно погребана в миналото. В Испания тези явления довели до по-тесни контакти с мюсюлманите, а на Изток – с византийската култура. За запада епохата на нецивилизованост между Антечността и Новото време, е Мрачната епоха. Но конкретната истина, съзнателно или не, се изкривява от страна на някои хора и всички развития в света през тази хилядолетна епоха, се окачествява като „ събития или идеи от мрачната епоха”. Докато на Запад протичал този негативен процес, на Изток възникнало ново религиозно и цивилизационно явление. В противовес успоредно на мрачната епоха, ислямът, който се е появил през 610 г. в Мекка и продължил развитието си в Медина, насочил посланията си към просвещаването на хората.

Последната религия, наречена Ислям, и пророка пратеника на Всевишния Мухаммед, който я проповядвал, потвърждавали истинността на предходните религии християнството и юдейство и най-напред утвърдили вярата в един Бог. С предписанието „няма принуждение в религията” Ислямът, проявявайки толерантност, възвестил, че религията не се налага с насилие и потисничество, че тя може да се приеме или отхвърли чрез убеждаване на разума и сърцето, и дал свобода на религията и съвестта.

Свещеният Коран, който вечно щял да съхранява оригиналността си, съобщавал за / Ангели/- мелякета, които не били в човешки образ: за деня на равносметката, в който добрите дела ще бъдат възнаградени а лошите – наказани: и благовестил хората, че не се раждат с чужд грях, както се внушава в някои религии. Опазването на живота, имуществото и честта на хората било признато и гарантирано като основно човешко право. Богати и бедни, мъже и жени, селяни и граждани, всички имали право на собственост. Правата на другите били опазени без надзорник с вълшебната думичка”харам” /забранено/ и „хелял” / позволено/. Социалната взаимопомощ, осигурена благодарение на задължителната милостиня зекят и доброволната милостиня садака попречили на възникването на социалнокласови образования в обществото, както и на класови борби. С обръщението: „ О хора...” Свещения Коран обявявал равнопоставеността на хората и отхвърлял социално-класовото разделение, съществуващо в средновековна Европа. Критерият за превъзходство между хората е човек да бъде нравствен и да се труди за общото благо. Жените, на които преди появата на Исляма се гледало като на стока и момичетата, от които родителите се срамували, се превърнали в „госпожи” и „дъщери”. Жените били издигнати на по-високо положение от мъжете в качеството им на „майки”, при сдобиването със собственост те се ползвали с равни права, а в останалите случаи получили справедливост. Робството, което било разпространено навсякъде до 7- век от н.е. било отменено от Исляма. Но приложените от исляма мерки в това отношение до такава степен били абсолютно нови и в полза на робите, че робството щяло да изчезне по естествен път. С повелята „Хранете ги с каквото се храните и ги обличайте с каквото се обличате” се напомняло, че робите преди всичко са хора за каквито в западният свят не ги зачитали за такива. С принципа, според който всички са равни пред закона, е изобличена неудачността на класовото разделение на Запада. Утвърдено е правилото, че всеки е невинен до доказване на противното. Всички положения, изброени до тука, съществуват в оригиналната същност на исляма още от възникването му до ден днешен. Дори погрешното им прилагане понякога от страна на последователите му не ги е променило. Съгласно благата вест на Владетеля на религията, те вечно ще останат непроменени.

Докато на Запад царяла мрачна епоха по отношение на вярата в един в единен бог и основните човешки права като свобода на религията, съвестта и мисълта, правото на собственост и равнопоставеност пред закона: положението на жените и робите, на изток слънцето на исляма започнало да озарява целия свят. Така съревнованието на цивилизациите, което е прекъснало в едната част на света, продължило с поемането на щафетата в другата му част. Следователно причисляването на мюсюлманите към мрачната епоха, ако не е невежество, значи е престъпление към човечеството. Преводаческата дейност, осъществявана в ислямския свят през 7 век, е от изключителна важност от гледна точка на историята на цивилизацията. Благодарение на тази дейност философските произведения на водещи имена в Западната цивилизация като Сократ, Платон, Аристотел, научните трудове на Хипократ, Евклид, Гален, Птоломей, Архимед са преведени на арабски език. Преводаческите комисии, създадени в Бейт ал- Хикма/дом на мъдроста/, превели и публикували редица трудове в областта на философията, математиката, медицината, астрономията, химията, биологията и др. Тази преводаческа дейност има огромно значение за западния свят и Ренесанса. Защото след като през Средновековието произведенията от Античността били унищожени от страна на църквата, запазили се единствено екземплярите, с които мюсюлманите разполагали. По късно те щели да се преведат наново от арабски и да станат причина за възникването на Ренесанса. Тоест Античността дължи оцеляването си, а Ренесанса - възраждането си, на Ислямския свят, мюсюлманите на Исляма. Мюсюлманите не само превеждат от гръцки на арабски език основните трудове в определената научна сфера, но те ги и разширяват, като преоткриват нови неща. В някои научни сфери били поправени грешките, които гръцките учени били направили, и блогодарение на нови теории тези науки получили чувствителен напредък. Например в сферата на медицината преди всичко можем да споменем трудовете на Ебу Бекир ер-Рази/ п. 313/925/. Знае се, че той има близо двеста произведения. Заедно с неговия медицински наръчник Мансури, друго известно негово произведение е Китабул- Хафи фил-тъб, в което той е събрал всички свои наблюдения, свързани с прегледите и леченията, които е прилагал в своята болница. Този труд обхваща 25 тома. В своето произведение Шукук ала Джалинус той критикува Гален / 129 /199 след Хр./ от Пергам и, показвайки неговите грешки, развива нови методи. Освен това той е написал произведения и по физика, химия, астрономия, логика, психология и етика. А Ебул- Вефа ел- Бузджани е значим учен по математика и астрономия. Той вземал уроци от своя чичо Ебул Амр ел- Мугазили, който е от големите математици на този период, и правейки нови открития, особено в тригонометрията и гометрията, има важен принос за развитието на тази наука. Използвайки своето математическо знание и в астрономията, е направил по-точни изчисления и е осигурил създаването на по-точни астрономически таблици.

Най-старата обсерватория, позната като обсерватория Шеммасйе, е поръчана да бъде направена в Багдат приблизително в средата на III / IX век. Знаем, че тук са работили Харизми и Фазл ен-Невбахти. Най-голямата от първите обсерватории е обсерваторията Мерага, построена през 1274 година. Тази обсерватория, която била оборудвана с голяма библиотека и с всички технологични възможности на онова време, била под грижата на Насирудди-и Туси. Други учени, които са извършили тук своите изследвания по астрономия, са Кутбуддин-и Ширази, Казвини и Ебхери. Като допълнение към изброените може да се спомене и обсерваторията Улуг Бей, която е направена през IX/ XV век. Сред учените , които са правили изследвания тук, могат да бъдат споменати Али Кушчу, Кадъзаде-и Руми и Гъйаседдин Каши.

В науките като математика и геометрия е регистриран много голям напредък. Мюсюлманските математици, намирайки първи нулата, са основали десетичната система. Сабит бин Курре, правейки определението и групирането на числата, е поставил основата на математиката. Връзката между числата и звуците била позната и в древната гръцка математика. Мюсюлманските математици я развили и започнали числено да изразяват нотната система. Освен това те поставили системите с дробните числа и изчисленията, които се правят с тя, във формата, която все още се използва в наши дни, и така ги улеснили. А най- важното откритие на мюсюлманите в сферата на математиката е това, че те са създали науката алгебра.

Напредък, и то с главозамайваща скорост, бил забелязан и във физиката. Ибнул- Хейсем/ п.432/ 1040/, който посредством преводите е познат на Запада като Алхезън или Авенетън, е голям математик и физик. Той е основал оптиката като наука, осигурил е започването на научните трудове, свързани със зрението и светлината. В своето произведение Макале фи стихраджи семтил-къбле Ибнул- Хейсем е открил котангенса и теоремата за него. Известната му книга върху астрономията и космологията със заглавие Макале фил- хей-етил-алем е преведена на много западни езици и е оказала голямо влияние. Произведението му фил Меназир е преведено на латински през 1572 година от Фредерик Райнес и е отпечатана под заглавието Thesaurus Opticus. В това произведение Ибнул-Хейсем е решил едно алгебрично уравнение, което дълго време не могло да бъде решено, и неговото решение днес на Запад се е превърнало във формула, която се назовава със собственото му име. Това показва, че Западния свят, дори и в толкова късен период, се е възползвал от ислямската научна традиция.

Има ли авторитети и от християнския свят? Несъмнено да. Един от тези авторитети е Майкъл Фарадай . Роден през 1791 г., умира през 1867 г. Той е един от известните британски учени, чийто открития преобразиха нашия свят, и който чрез своите лекции в Кралския институт прокара нов път в общественото разбиране на науката. Преди всечко той бил човек с дълбока вяра в Бога, чийто научни занимания са практикувани в светлината на християнския мироглед, който оформя неговите взаимоотношения и действия, светоглед, който в някои случаи оказва по-пряко въздействие върху научните му теории! Майкъл Фарадай е първооткривателят на електромагнетизма, архитект на класическата теория на / електромагнитното / поле, откривател на два закона за електролизата и на голям брой химични съединения като бензоло и хлорираните въглеводороди. Майкъл Фарадай, що се отнася до науката, бил една класа над другите – един гигант всред пигмеи. В своя синтез на наука и християнство, в силната си увереност в авторитета на Писанията и в простичката си вяра в Христа, Фарадай бил типичен представител на голяма група надарени учени, живяли както преди, така и след него. За тях и за него, задачата на научното изследване не е била само вълнуваща и удовлетворяваща. В един истински смисъл на думата, тя била християнското им призвание.

Проф. Д-р Пламен Цветков /1951 г. – 2015г./, един авторитет в историческата наука, съчетал вярата с науката . Завършва история в Софийския държавен университет през 1976 г. През 1980 г. защитава дисертация в Московския държавен университет на тема „ Съветската политика за колективна сигурност и балканските страни 1933-1935 г. Научните му интереси са насочени към политическата и дипломатическата история на България, Балканите, Европа и света през 20 век. Обнародвал е повече от 15 монографии, 80 научни студии и статии и повече от 350 публицистични материала. Със своите научни трудове по нова и най–нова обща история е оставил дълбока диря след себе си. Освен учен той бе и дълбоко вярващ християнин. Член на ръководстото на българския клон на американската Вселенска съборна църква на Христос. Умира на 3 ноември 2015 г. Поклон пред светлата му памет.

В заключение можем да кажем от всичко това гореизложеното, че връзката и взаимодействието между вярата и религията е голяма. Понятието епоха, на което са ни научили, произтича от периодизацията на историята, съобразена напълно със Запада. Античната цивилизация била погребана в миналото, като разрушението й настъпвало под формата на християнство, което хората променили. Дан за това платили религиите. Критикувайки остро злодеянията на Инквизицията, Ернест Ренан, както и други били на грешен път, като приписвали всички злини на религията и подозирали еднакво всички религии. Времето, в което Западът тънел в мрак, Ислямът изградил цивилизация отначало на Изток, а по–късно и на Запад, чрез Омаядите в Андалусия и изиграл ролята на мост между две цивилизационни епохи.

Гръцката цивилизация е утвърдила красивото, а Римската – правото. Принос на семитската цивилизация към човечеството е религията. Китай реализирал полезното, дарът на Индия са въображението и мистиката. Приносът на европейската цивилизация е науката.

Кемал РАШИД

-Това есе спечели втора награда от конкурса посветен на проф. д-р Пламен Цветков в Нов Български Университет . Автор на есето е Кемал Рашид- докторант в Нов български университет.


Други новини от категорията


 КОМЕНТАРИ КЪМ НОВИНАТА


Yanko 2020-07-10 11:00:08
Отлично есе.

 
   НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР
Име/Фамилия*
Текст*:  
* Максимален брой символи: 1600
Security Code*
 
  * За написаните коментари собственика на сайта не носи отговорност!
  ВАЖНО: Няма да бъдат толерирани нецензурни коментари, расистки изказвания и обидни мнения. Те ще бъдат премахвани.


« Назад

РЕКЛАМА



All Rights Reserved © 2006-2019    "СЕНИ МЕДИЯ" ЕООД - КЪРДЖАЛИ   e-mail: kardjalinews.media@gmail.com   Webdesign: SWS