Книга за гости Контакти E-вестник
ВАЛУТА
EUR EUR 1.9558 лв.
USD USD 1.643 лв.
GBP GBP 2.2606 лв.
TRL TRL 0.1982 лв.
Начало Новини   Коментари   Архив
06 Май 2021
НОВИНИ » Свят
Какво са променили събитията от 20 януари 1990 г.?

Какво са променили събитията от 20 януари 1990 г.?

20 Януари 2021

Обикновено в повечето страни по света януари се символизира с бял цвят, а карамфилът е символ на любовта. В Азербайджан това не е така. Азербайджанците си спомнят януари с червено и черно, а карамфилите са символ на траур в тази страна. Причината за това са кървавите масови убийства, извършени на 20 януари 1990 г. срещу мирното население и цивилни хора от военните части на Съветския съюз, основно окомплектувани от арменски войници. Масовите убийства, започнали в Баку, по-късно продължават в други градове на страната в Ленкаран и Нефтчала. Само в Баку съветската армия убива 131 граждански лица, сред които са били азербайджанци, руснаци, евреи, татари и други народности, 744 са ранени, 841 души cа арестувани от органите на сигурността на Съветския съюз, 200 къщи и 80 автомобила, включително линейка са изгорени и унищожени.

Извършвайки събитията от 20 януари, ръководството на СССР има за цел да задуши националноосвободителното движение, започнало в Азербайджан през 70-те и 80-те години. През този период агресивните действия на другата съюзна република, Арменската ССР, срещу Азербайджан и опитите за незаконно завладяване на азербайджански територии, което е в нарушение на международното право, естествено вбесяват азербайджанците. Народът очаква ръководството на СССР да предотврати това. Съветското ръководство не само не предприема никакви стъпки в тази посока, но и тайно подкрепя арменците.

Мълчанието на различните държави и фактът, че всяка от различните сили има свои цели, също изиграва особена роля в развитието на предварително планираните събития според кървавия сценарий. Редица западни държави разглеждат подобни събития като част от плана да отслаби и унищожи СССР. Целта на съветското ръководство, което разпространява информация, че събитията уж се случват на религиозна основа, е да дискредитира националноосвободителното движение на азербайджанците на Запад, да го представи като опасна тенденция и, по този начин, да го задуши. Според някои изследователи намеренията на М.Горбачов, който дойде на власт с цел да свали СССР са били по-мръсни и коварни. От една страна, той се опитва да изпълни плана, представен му от неговите арменски приятели в Кавказ, а от друга, извършва провокации срещу великия азербайджанец, който по едно време е участвал в управлението на СССР, Гейдар Алиев, на чиято мъдрост и смелост завижда през цялата си политическа кариера, и непрекъснато се опитва да го дискредитира.

В края на 80-те години, въпреки многократните опити на пенсионирания Гейдар Алиев да предотврати провокативни дейности от Армения и арменци в региона Нагорни Карабах на Азербайджан и да предложи решения на М.Горбачов и неговото обкръжение, всички неговите действия остават без отговор. Опитите за преговори с ръководството на СССР, също са били неуспешни. Само благодарение на изключителната смелост и прозорливост на Гейдар Алиев той успява да се срещне с Владимир Крючков, член на Политбюро и тогавашния председател на КГБ, и да изрази своите виждания относно начините за разрешаване на така наречения Карабахски проблем, които бих искал да сподели с М.Горбачов.

В края на 1989 - началото на 1990 г., по времето, когато ситуацията в Кавказ, включително в Азербайджан, излиза извън контрол, М.Горбачов се опитва да хвърли цялата вина от себе си и своето обкръжение върху Гейдар Алиев. През 1987-1990 г. разрушителният лидер на СССР, който не е бил в контакт с Гейдар Алиев в продължение на 3 години, на 19 януари 1990 г. – ден преди трагедията, се обажда на него и казва, че в Азербайджан се случват безредици и го обвинява в това. По това време обаче за отношенията на Гейдар Алиев с Азербайджан и Баку не може да се говори, защото той е бил настанен в санаториума „Барвиха“ край Москва, където е бил под специален контрол на съветските органи на сигурността и ако имаше такава възможна връзка, беше невъзможно съветското ръководство да не я предотврати. По-късно, като говори за обаждането на Михаил Горбачов, Гейдар Алиев казва: „Отговорих му много сурово, казах му, че всичко това е клевета: първо, аз нямам такива отношения с Азербайджан, и второ, народното движение в Азербайджан възникна като решителен протест срещу несправедлива политика на Москва и азербайджанското ръководство".

За първи път Гейдар Алиев разбира за събитията в Баку на 20 януари 1990 г. от академик Георги Арбатов, разхождайки се из парка на санаториума. Веднага след това той заминава за Москва, откъдето се обажда в Баку, за да получи повече информация за случилото се. Когато тълпата се събира пред азербайджанското представителство в Москва на 21 януари 1990 г., Гейдар Алиев проявява изключителна смелост и отива до представителството, където осъжда тази трагедия, извършена от съветското ръководство срещу азербайджанския народ.

За да се разбере мащабът на събитията в Баку по онова време, е достатъчно да се обърне внимание на броя и състава на военните сили, участващи в операцията срещу народа. В архивните документи за това можем да намерим различна информация. Отбелязва се, че броят на съветските войски, които са изпратени за Азербайджан, на 19 януари вече е достигнал 24 000. Евгений Примаков, който тогава беше кандидат за член на Политбюро на ЦК на Комунистическата партия и дойде в Баку в навечерието на събитията, в интервюто си казва, че по време на телефонен разговор с Горбачов те говориха за въвеждане на 35 000-40 000 военнослужещи. В другия източник се посочва, че от 1988 г. насам под предлог за стабилизиране на ситуацията, докато в Баку вече има 110 000 съветски военни контингента, в Азербайджан се изпращат допълнително 66 000 войници и офицери.

Друг източник отбелязва, че към масовите убийства в Баку през нощта на 19 срещу 20 януари 1990 г. са привлечени и въздушно-десантните подразделения на Псков, Рязан и Тула, включително 76-та въздушно-десантна дивизия, 56-та въздушно-щурмова бригада и 106-та въздушно-десантна дивизия. Повече от 50 000 войници от Закавказието, Москва, Ленинград и други военни области, както и частите на вътрешните войски на МВР са били събрани около Баку. Бакинският залив и прилежащите територии бяха блокирани от кораби и лодки на Каспийския военен флот.

Фактът, че подразделенията, докарани в Баку на 19 януари и през следващите дни и отличаващи се с особена жестокост, бяха окомплектовани с войници и офицери от запаса от Ростов, Краснодар и Ставропол, които са гъсто населени с арменците, и това също стана знак за подлите намерения на съветското ръководство.

Извършвайки масовото убийство в Баку, правителството на Горбачов грубо нарушава конституциите на СССР и Азербайджанската ССР. Анализирайки всички процеси, които са се случили, както и информацията, съдържаща се в архивните документи, събитията от 20 януари могат да се считат не само като кървави в историята на Азербайджан, но и като славен ден. Както беше споменато по-горе, хората не вярваха много в разрешаването на кризисните процеси, които досега са се случвали в рамките на съюза, и решиха да изберат пътя към свободата и независимостта. Както е известно, съществуването на Съветския съюз се основаваше на три основни принципа: планова икономика, комунистическа идеология и дружба между народите. Събитията от 20 януари разклатиха доверието дори на тези азербайджанците, които искрено вярваха в тези принципи на СССР. На първо място, задълбочи се пропастта между народа и комунистическото ръководство на СССР и Азербайджан. Неочакваната 40-дневна стачка, започнала след масовото убийство, спиране на работата на фабрики и заводи сериозно повлиява на разпадането на съветската икономика, която функционира като единна верига. Проарменската позиция на правителството на Михаил Горбачов към Азербайджан, както и окомплектоване на частите на войски, участващи в масовото убийство на 20 януари, в областите на Русия, които са гъсто населени с арменци, разклащат идеята за „дружба между народите от съюза“.

Първата правна и политическа оценка на събитията от 20 януари е направена на 17 ноември 1990 г. на първата сесия на Върховния съвет на Нахчъванската автономна съветска социалистическа република на Азербайджан, председателствана от общонационалния лидер Гейдар Алиев. В подготвеното от Гейдар Алиев и приетото от парламента на автономната република решение „За политическата оценка на събитията в Баку през януари 1990 г.“, извършените масови убийства са били оценени като посегателство срещу суверенните права на Азербайджанската ССР и демократичните процеси, насилие и агресия срещу мирно население. В решението се подчертава, че ръководството на СССР е виновно за това тежко престъпление и се изисква извършителите да бъдат изправени пред съда. Беше решено, че всяка година на 20 януари в Нахчъванската автономна република ще се отбелязва като Национален ден на траура и беше отправена молба към Върховният съвет на Азербайджанската република този ден да се отбелязва и на нивото на републиката.

По този начин, нападението срещу Баку през нощта на 19 срещу 20 януари 1990 г. е преднамерена и планирана наказателна акция, извършена от ръководството на СССР. Но това наказание не само не сломи стремежа на азербайджанския народ към независимост, а по-скоро ускори разпадането на империята.

Елнур Калбизада
Доктор по философия по история
Национална академия на науките на Азербайджан
Началник отдел "Политика на Кавказ"
в Института по Кавказознание


Други новини от категорията


 КОМЕНТАРИ КЪМ НОВИНАТА



 
   НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР
Име/Фамилия*
Текст*:  
* Максимален брой символи: 1600
Security Code*
 
  * За написаните коментари собственика на сайта не носи отговорност!
  ВАЖНО: Няма да бъдат толерирани нецензурни коментари, расистки изказвания и обидни мнения. Те ще бъдат премахвани.


« Назад

РЕКЛАМА



All Rights Reserved © 2006-2021    "СЕНИ МЕДИЯ" ЕООД - КЪРДЖАЛИ   e-mail: kardjalinews.media@gmail.com   Webdesign: SWS