При нелепа катастрофа преди няколко дни в местността Бакаджик край Ямбол загинаха 17 души. Това беше водещата новина за всички наши медии. Обикновено в такива случаи надигат глава всички всевъзможни структури, които друсайки се като малеби всячески се опитват да прехвърлят проблема от болната, тук се казва върху здравата глава, но докаква степен е здрава, е Божа работа.
Хората умират по пътищата на родината, която непрекъснато се обезлюдява. Статистиката сочи, че в 97 села у нас не живее никой, в близо 1000 селища жителите не надхвърлят сто души, в 238 махали са останали 8-9 старци. Сянката на обезлюдяването все по страшна надвисва над бликащите доскоро от млад живот градове и села.
Обезлюдявяме ли и ние?!
Средната продължителност на живота е 71 години. Нито една жена с висше образование през последните пет години не е раждала повече от едно дете. И едва пораснали, те отлитат.
Според някои антрополози естественият подбор открива пътя към здравето и съвършенството. Безкръвният космополитически интелектуализъм и състраданието пък водят към всички видови уродство и патология. И ако това действително е така и се придържаме към тази философия, то не бива да се вайкаме и кършим ръце, че до 2030 година в България ще останат да живеят около 4,5 милиона души.
Не без основание възниква съмнението, че това е целенасочена политика, която противно на хуманната логика създава условия за естествен подбор, т.е., след известен период от време у нас да се заживее здраво и устойчиво.
Да се (не) адмирира подобна политика е странно, като знаем, че реалните следствия от нея са увеличаване на социалното напрежение, биологични, физически и психологически отклонения.
Навремето феодалите и аристократите, а и не само те, не винаги водили войни със завоевателна цел. Стремежът им бил в жестоките битки да бъдат хвърляни всички мъже, като оцелелите здрави и атлетични, връщайки се по родните си места, да създават здраво поколение.
Асоциацията с войната е нежелателна и неприятна, но естественият подбор е факт. Продължава да взима своите жертви в една необявена война.


Мюмюн ТАХИР,
писател