Книга за гости Контакти E-вестник
ВАЛУТА
EUR EUR 1.9558 лв.
USD USD 1.6449 лв.
GBP GBP 2.1943 лв.
TRL TRL 0.2062 лв.
Начало Новини   Коментари   Архив
04 Декември 2020
КОМЕНТАРИ

РОЛЯТА НА ИМЕТО

06 Август 2009

Мехмед ХАСАНОВ
Ролята на името и неговото въздействие върху живота на всеки човек е безспорнo. Изключение може би правят творческите псевдоними, доколкото отразяват вътрешното светоусещане и промените в личността на носещия го. Във всички останали случаи, името е най-естествения и нормален начин за да се индивидуализираме пред останалите. Имам предвид, разбира се и преди всичко – малкото име, дотолкова, доколкото фамилията указва повече родова принадлежност. Малките имена, разбира се, исторически са претърпели редица промени следвайки развитието на човечеството, а и определени модни тенденции.


Основните аспекти, които оказват най-важно влияние върху формирането и генезиса на малките имена са националността и религията. И ако може да застъпим хипотезата, че малкото име отразява темперамента и определя до известна степен личностните характеристики, то фамилията тогава следва да носи родова информация и може да бъде използвана като база за оценка – както на престиж и власт, богатство и предприемчивост, така и на позор и упадък. Едно име може да всява страх, смях, гордост, умиление не само в рамките на учреждението, в което работите, в квартала, но и в цялата държава или дори в света. Това е така, защото веднъж запознати с делата на даден човек в определена област и неговите прояви в различни ситуации – неговото име за нас се превръща в асоциация, или знак за равенство между тях. Платон е повече понятие за дух, Херострат за ретроградност и т.н.

Така поставяме името в определен поведенчески модел, от който излизане почти няма или ако има то това става изключително трудно. Разбира се това не бива да е така, защото от всяко правило винаги има изключения. Познанието като основа за изграждането на преценка винаги трябва да бъде на първо място, а не предубедеността. Свободната воля, а ние като либерали я имаме най-вече, да постъпваме според вътрешното си убеждение ни прави каквито сме. Влияние върху името оказват и фактори като семейната подготовка, социалната среда, възрастта, здравословното състояние, политическата и икономическа обстановка, образованието, религията, но в крайна сметка те се проявяват само при борбата на мотиви, а не предупределят направо крайното решение.

Ето защо, според мен, всеки трябва да бъде възприеман и преценяван не според името, а съобразно способностите и проявените си качества, или така нареченото – изградено в обществото „добро име”. Посегателствата върху него се бранят като посегателства върху личността и в Наказателния кодекс. Идеите за свободната воля и доброто име са свързани, в основата си те се коренят в на представата за равенство между хората. Идея прераснала в идеология, за която се е проляла не малко кръв, докато бъде възприета като част от политиката и официално получила санкция от държавата и в законовата й уредба. У нас тази норма е заложена в разпоредбата на чл. 6 от Конституцията на Република България.

Дотук всичко звучи чудесно, но с горчивина си задавам някои въпроси като например: Достатъчно духовно извисени ли сме за да я спазваме? Способни ли сме да даваме шанс за развитие на всички, независимо от техния етнически произход или религиозна принадлежност? Даваме ли си равносметка как се чувства човек – способен, образован, пред когото се затръшват вратите към добра кариера само заради името му, особено ако то е турско?

Не е ли много удобно да се крием зад оправдания като – пазарна икономика, финансова криза, недостатъчно работни места, които практически означават нещо съвсем друго? Запитайте се колко висши магистрати, нотариуси, адвокати или полицаи има с турски имена. Все пак следва да припомним, че това малцинство наброява 10% от всички жители на страната. В конституцията или в закона за тези професии се говори само за българско гражданство каквото имаме всички, а не за националност, която в този случай не би следвало да е от значение. Най-често представите ви за хора с турски имена все още са свързани с общите работници по строежите, тютюно-производителите, търговците на разни стоки за бита или храни...

Такава е представата на повечето хора, или асоциацията която те правят, чувайки турски имена. Това ли е представата ни за равенството?

Нима е необходимо такъв човек да се изправя пред абсурдната дилема: да бъде себе си – носейки собственото си, бащино и фамилно име, съобразно традициите си, и да страда без престижна професия, пренебрегван и отхвърлян, или да ги смени с български само и само за да има някакъв шанс да бъде приет от нашето общество и отново да страда, този път по измяна на вътрешното си „аз”? Същото ли е отношението и към другите малцинства, живеещи в България? Проблемът със смяната на турските имена е изкуствено създаден и има чисто политически корени. Неговата цел е да обслужи интересите на определени политически кръгове и да разреши някои от проблемите на късната тоталитарна власт, отвличайки вниманието на населението от назряващата криза и разпалвайки обстановка на социална нетърпимост.

Жалкото е, че веднъж създаден, той е станал част от съзнанието на нашите съвременици, давайки основа за развитието на крайно десни националистични движения и партии, които лансират подобни идеи. Графити по централни столични артерии и сгради, с нацистко съдържание - нима това е патриотизъм и родолюбие?! Предизборните реклами, приканващи към национализъм и нетърпимост – верска и националистическа, които неизвестно защо, но се излъчват без каквато и да било цензура в националния ефир - допълнително усложняват ситуацията.

Защо вместо създаването на работни места, насърчаването на българското производство и превенциите срещу изтичане на млади и квалифицирани кадри в чужбина ненужно се акцентира върху създаването на химери, извадени от печалните архиви на времето? Дори оправданието да се корени в исторически събития, не бива да се забравя един неоспорим факт – сегашните български граждани от турски етнически произход нямат нищо общо с османската власт, нейните структури и влияние по нашите земи. Също, както днешните гърци нямат нищо общо с дейността на Василий Българоубиец. Както днешните германци нямат нищо общо с властта на Втория райх, и т.н, и т.н.

Вече сериозно се питам: Наистина ли сме такива „европейци”, за каквито претендираме или това е поредната „криво разбрана цивилизация” по балкански? Струва си да се замислим!

http://hermesbg.org/bg/nova-biblioteka/kniga-4/99-2009-07-09-14-26-54.html


РЕКЛАМА



All Rights Reserved © 2006-2019    "СЕНИ МЕДИЯ" ЕООД - КЪРДЖАЛИ   e-mail: kardjalinews.media@gmail.com   Webdesign: SWS