Книга за гости Контакти E-вестник
ВАЛУТА
EUR EUR 1.9558 лв.
USD USD 1.7563 лв.
GBP GBP 2.171 лв.
TRL TRL 0.257 лв.
Начало Новини   Коментари   Архив
31 Май 2020
КОМЕНТАРИ

ОСНОВНИ МАРКЕРИ НА ЕТНОКУЛТУРНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

26 Януари 2010

Проф. Д-р М. ТАХИР
Идеята за съвместното съжителство между представителите на различните култури е в тясна връзка с идеите за толерантността, хуманизма, равенството, демокрацията, свободата. Това са високо издигнати ценности на съвременния свят. Основите на тази философия могат да бъдат открити още в творчеството на редица изтъкнати философи – Платон, Аристотел, Волтер, Русо, Лайбниц, Томас Хобс, Джон Лок и др. Съвременната етнология и културология развиват теорията за етносите и етническите процеси, наблягайки на обстоятелството, че за етническото многообразие на човечеството особено съществено значение имат характерните черти на културата в най – широкия смисъл на думата.

Като отделен социален субект, етносът, според Г. Фотев, не се поддава на генерализиращо определение, при което във всеки случай се изплъзва отличителното за даден етнос, което не означава, че при изучаването му са неуместни генерализиращи, технологични и други подобни рационално-познавателни инструменти. Етносът възниква (в немалко случаи неговото начало е невъзможно да се определи) преди достъпното за познание историческо време, разширява своята територия и поле, включително и като се разпръсква сред други етноси в по-големи или по-малки етнически малцинства. Практически не съществуват етнически чисти или етнически еднородни общества. Според Доминик Шнапер етноси са “човешки групи, които се преживяват като наследници на някаква историческа и културна общност (често формулирана в термините за общо потекло) и споделят волята да я поддържат и се дефинира чрез две измерения: историческата общност и културната специфика”.

Етимологията на думата етнос има различно съдържание. Тя е старогръцка и означава род, племе, народ. Важното е, че още древната употреба съдържа две важни послания, запазили се в понятието и до днес. Тук говорим за група от хора, които, както посочва Анна Кръстева, имат общи културни и биологични характеристики, и по–същественото – е, че става въпрос за хора, различни от нас, за други. Съзнанието за собствена идентификация е необходимо за разграничаването и осъзнаването, че посочената група е по-различна от “другите”, но това не я прави по-малко ценна и значима в съвместния живот с хората от различен етнически произход. Антъни Смит изброява шест атрибута на етническата общност: колективно собствено име; мит за общи прадеди; споделени исторически спомени; един или повече отличителни елементи на обща култура; обвързаност с определено "отечество"; чувство за солидарност, обхващащо значителни сегменти на населението.

Човек живее и създава материални и духовни ценности посредством участието си в редица общности. Той може да промени принадлежността си към тях, но към етническата общност човек принадлежи по рождение, с нея той е идентифициран, в повечето случаи се самоидентифицира изобщо в семейно-родствената структура на обществото. По принцип хората живеят като принадлежат към общности, които се различават по различни белези. Налице са много дефиниции на понятието “общност”, най-значимите от които са “общността е тип социално образование или тип социални отношения в рамките на типологията “общност-общество” и “общност е общо място на живеене или общ живот” (Майя Грекова). Живеещият в общността индивид взаимодейства с предопределената му “социална роля” и действията, и поведенията, които произтичат от нея, са строго и в най-малки подробности регламентирани. От друга страна, те се предопределят и от ценностно-нормативната система, с която всеки член на традиционната общност живее. Думата общност съответства на немското “гемайншафт”, а общество – на “гезелщафт”. Ф. Тьонес в книгата си “Общност и общество” (1887) дефинира два основни вида социални отношения. В общността човек се отнася към другия като към цел. Другият представлява интерес сам по себе си – като конкретно, уникално човешко същество. Общността е първична по отношение на индивида, тя е даденост за него. В обществото пък субектът третира другия като средство за постигане на своите цели. В тези отношения се встъпва съзнателно, като се изхожда от стремежа към взаимна изгода. В първия случай, където жизненото единство се явява самоцел, има общност, а във втрия случай, където се гледа на жизненото единство като средство за постигане на лична цел, има общество.

Според Ф. Хекман предпоставка за формиране на общността по етнически признаци е етничността, която обозначава значимия за индивидуалното и колективно поведение факт, че една относително голяма група хора са свързани помежду си чрез вярата в един общ произход, чрез общи черти в културата, историята и актуалните преживявания и освен това притежават определено съзнание за идентичност и солидарност. В постмодерността етническата общност е една от референтните групи и етничността има висока ценност. Това е етничност не на изолирани хора, а на взаимосвързани култури. Хората имат своята етническа идентичност и култура, но са непрекъснато в контакт с другите етноси. Освен това те са не просто в контакт, а консумират различни етнически култури. Човек живее не в своя етнически свят, а на световния пазар на етническо разнообразие. В един свят на непрекъснати промени, на разпадащи се семейни връзки, на динамика в професиите, местожителството, вещите, привързаностите в редица случаи именно в етничността се вижда онази стабилна принадлежност, която свързва човека с други хора днес и в миналото. Често етническата група служи също и като група за подкрепа

Етнокултурната идентичност заема все по-голямо място в европейската научна литература. Индивидуалното или груповото съзнание за етнокултурна идентичност се основава върху обективни феномени като общи: език, традиции, елементи в културата, територия (последният белег не е задължителен).

Етнокултурната идентичност е в най-тясна връзка с езика на съответния етнос. За да могат хората да оценяват истинската стойност на своята култура, е необходимо да изучават своя език и литература, да слушат песни на своя език. “А то има последици, които стигат далеч: който не владее своя език съвършено, и не умее правилно да се изразява, не е в състояние и да мисли правилно”, посочва Шваниц. И който не владее съвършено майчиния си език, не е в състояние да усвоява други езици. Езикът е основният признак, който определя принадлежността към един или друг народ, към една или друга общност.

Езикът е част от идентичността. Той е един от нейните маркери и се признава за ключов от всички изследователи. Посегателството върху езика на етноса води по правило до етническа мобилизация. Обезличаването на даден език е сигурен признак на деетнизация. Посегателството върху родния език е едно от най-противоестествените действия срещу човека и човешката общност, обобщава учените.

Езикът е основният признак, който определя принадлежността към даден народ, към една или друга общност. Той е първото средство за изразяване на всяка етническа група и инструмент за социализацията на индивида в рамките на основната обществена единица, която най-често е семейството. Теоретично всички езици са равностойни и в процеса на използването им те се развиват. Но според функциите им и сферата, в която се употребяват, те се определят като национални и малцинствени езици на определена етническа общност. Затова би могло да се каже, че в една национална общност винаги могат да се различават две езикови равнища – майчиният език на индивида и основния, официален език на съответната държава.

Името е също един от основните фактори, които определят личностната, етническата и културната идентичност. Хората се различават помежду си и по това, че носят различни имена. Името е вторият дар, който родителите дават на децата си, след като са им дарили живот. Стремежът на отделния човек да се изяви като индивидуалност обуславя и желанието му да даде на новородените интересни, съдържателни и запомнящи се имена, съобразявайки се с именните традиции и практики на своя етнос. Имената на хората са част от историята на народите. Науката е установила, че в тях се отразява битът, вярванията, обичаите, фантазията и художественото творчество на народите, техните исторически контакти. Общ закон за всички култури е, че хората са имали лични имена през цялото съществуване на човечеството и по време на всички цивилизации.

Името е означение на личността, на нейната история, на общественото ú положение. То ще я представя и след нейната физическа смърт. Психологически то е събирателна точка на представи, чувства, мисли и има значение както за самосъзнанието на носителя му, така и за отношението на другите към него. „Името не може да се разчленява по-нататък чрез никакви дефиниции; то е първичен знак” (Витгенщайн). И „природата на името е магична. Име наричаме енергията на същността на вещта, която действа и се изразява в някаква материя, макар и ненуждаеща се от тази материя при своето изразяване.да знаем името на вещта означава да бъдем в състояние с разума си да се приближим до нея или да се отдалечим от нея. Да знаем името означава да умеем да използваме предмета в един или друг смисъл. Да се знае името на предмета означава да бъдем в състояние да общуваме и да караме другите да общуват с вещта” (Лосев).

В културната съкровищница на народите имената заемат важно място. Те са привлекли вниманието на учените още от древността. Историята на тяхното възникване, значение, смисъл е била винаги тясно свързана с историята на обществото и природата. Като духовна ценност, името на всеки човек носи отпечатъка на културата, към която принадлежи той. Затова, когато знаем името на даден човек, в определена степен придобиваме и представа за народа и общността, към които спада той, и това се превръща в предпоставка за взаимното опознаване на хората. В крайна сметка смяната на името почти винаги е свързана с криза на идентичността. В същото време имената са условни знаци, които ни помагат за взаимно опознаване. Но трябва да подчертаем, че винаги е съществувала и днес още повече се разширява практиката едни имена да бъдат заменени с други по различни причини и мотиви. Същността на въпроса е изборът да е личен и доброволен за всеки човек.

Традициите изиграват решаваща роля при консолидирането и изграждането на етническия образ на дадена общност и нейните културни особености. Празниците, ритуалите, обредите поддържат приемствеността между отделните поколения. Функцията на празнично-обредната система е “да съхранява, поддържа и развива будна идентичността и принадлежността на човека към своя народ, към неговата култура”. В празниците, ритуалите и обредите са “закодирани историческата и духовната памет на един народ”. Те са неразделно свързани с “фолклорното и художественото творчество, включващо обичаи, традиции, нравствени норми, които съществуват под формата на песни, музика, танци и словесно творчество” (Димитрова, И. А. Балканска).

Днес темата за етнокултурната идентичност е изключително актуална поради характера на съвременното мултикултурно общество. Все повече се осъзнава значимостта на обстоятелството, че етническата идентичност оказва силно влияние върху поведението на членовете на етническите групи в съвременните общества. И нейната актуалност ще се засилва в процеса на културната интеграция и конвергенция при създаването на нова културна, духовна среда, в която всеки ще присъства със своята специфика.


РЕКЛАМА



All Rights Reserved © 2006-2019    "СЕНИ МЕДИЯ" ЕООД - КЪРДЖАЛИ   e-mail: kardjalinews.media@gmail.com   Webdesign: SWS