Книга за гости Контакти E-вестник
ВАЛУТА
EUR EUR 1.9558 лв.
USD USD 1.7563 лв.
GBP GBP 2.171 лв.
TRL TRL 0.257 лв.
Начало Новини   Коментари   Архив
31 Май 2020
КОМЕНТАРИ

Жажда за съвместност, единение и взаимност

10 Май 2011

Проф. Д-р М. ТАХИР
Проблемът за философските аспекти на процеса на културната интеграция и неговата практическа реализация е значим за българското общество и в контекста на европейската интеграция на нашата страна, както и в условията на все по-глобализиращите се общества.
Растящото внимание към културната интеграция и междуетническата толерантност се обуславя от потребността за съжителство и взаимодействие между етнокултурните общности, както и от търсенето на адекватни институционални и граждански форми. Все още в опита за интеграция на етносите не е намерен баланс между общото и различното на отделните обществени елементи. Това изисква разработването на добре функционираща политика, която да гарантира защитата на културното многообразие; обоснована теория и модели за ясно разбиране на философията на културната интеграция на общностите в гражданското общество и насърчаване на толерантността и междуетническото зачитане.
Очакваме и вярваме, че настоящият век ще бъде ера на свободна конкуренция и взаимодействие на идеите и ценностите, съжителството и взаимното проникване на културите. Но през последните години не само на Балканите, но и в Европа забелязваме прояви на нетолерантност, ксенофобия, дискриминация, сегрегация, етнически и религиозни конфликти. И това обяснява нарастващата роля на интеграцията, чиито смисъл е не само признаването на културните различия и толерантността, но и включването на разнообразни общности в обществения диалог.
Новата ситуация в Европа създава възможност за свободно движение на хора, ценности, капитали, идеи и т.н. И това би могло да бъде най-голямото постижение на общото ни съжителство. Надеждата ни е тази тенденция да се разширява все повече. Същевременно в европейската общност на нациите, човекът няма да бъде отвлечен, абстрактен, неопределен индивид, без етническа, културна и национална идентичност. В края на ХХ–я и началото на ХХІ век в Европа едновременно протичат два противоположни процеса: от една страна глобализация в икономическия и социалния живот, и от друга - постоянно нарастващ интерес към миналото, историята и културната идентичност на всяка нация, стремеж към утвърждаване на духовна самобитност, към повишаване на националното самочувствие.
За всички съвременни нации все по-голямо значение придобиват специфичните духовни ценности, сътворени от тях в продължение на дългата историческа еволюция. Очевидно това е своеобразна компенсация срещу прекомерната глобализация на съвременния живот. Не само учените, но и отделните индивиди и общности биват принудени да търсят отговор на въпроси като: какво представлява националната идентичност днес в мултикултурния свят и каква е нейната връзка с индивидуалната, етническата и културната идентичност; каква е връзката между идентичност и принадлежност, между другост и чуждост…
Етнокултурната идентичност е развиващо се понятие и реалност. Изследвайки този процес, стигаме до заключението, че интеграцията на етносите не означава тяхното претопяване, превръщането им в безлична част от нацията. Тъкмо обратното - етническото разнообразие се разглежда като богатство за всяка една национална култура.
В условията на динамични културни взаимодействия и разнообразия, чиято основа е разместването на населенията и разширяването на наднационалните структури и създаването на нови културни пространства, се налага да се търси отговор и на въпроса как да се научим да живеем заедно в този нов взаимнозависим свят. В този контекст се извежда на преден план и проблемът за културната съвместимост и междуетническата толерантност. Това дава допълнително основание да се установи по какъв начин да се институционализират различните схващания за културата във вид на държавни документи и как те се "превеждат" на езика на институциите в контекста на националните и европейските практики. Това предполага да се изгради ясна представа за специфичните тенденции в развитието на културата на етническите малцинства; за факторите, които влияят върху интеграционните процеси и доколко културното многообразие наистина спомага за взаимното опознаване и духовното развитие на представителите на етническите общности в атмосфера на толерантност и уважение. Все въпроси, които чакат своите отговори…
Изключително е важно да се установи реалният принос на етническите малцинства в развитието на българската национална култура. В този контекст се налага необходимостта да се оценява ролята на изградените специфични културни организации: центрове, читалища, театри и др., чиято дейност е насочена към съхраняването и обогатяването на етнокултурната им идентичност и включването им в националния културен диалог.
От значение е да се изследва доколко принципите на западния мултикултурализъм е приложим при българските условия. Наред с това от философски поглед и оценка се нуждаят такива категории като национална сигурност, национални интереси, мултикултурализъм, етнически партикуларизъм и т.н. Това налага обосноваване на необходимостта от търсене на адекватни публични политики за интензификация на процеса на културна интеграция на етническите общности в българското общество; повишаване ролята на културните институции и средствата за масова комуникация в процеса на интеграция; анализ на основните изводи и препоръки за по-нататъшна дейност по културна интеграция на етническите общности у нас и стимулирането на етническата толерантност. Това не би било възможно да се постигне без изследване на зависимостта между културната интеграция и изграждането на толерантно общество. Съчетаването на тези два процеса е необходимо условие отношенията между гражданите, независимо от техния етнос и вяра, да се изграждат върху принципите на хуманизма, равнопоставеността и равностойното участие в националния културен диалог. Опити да се отговори на част от тези въпроси са правени в различни публикации по темата, като сборниците „Общности и идентичности в България” (1998), „Етнокултурен диалог на Балканите” (2001), „От етничност към миграция” (2004) и др.
Въпреки че проблемът е разглеждан нееднократно от различни гледни точки, все още непълноценно е описано и разкрито протичането на процеса на интеграция в неговата специфика и интензификация. Недостатъчно изследван остава във философската литература и проблемът за формирането на такъв тип идентичност, който да позволява на всеки човек свободно да се самоидентифицира (самоосъзнава) като принадлежащ към своя етнос, към нацията, към държавата, в която живее и като член на европейската общност. Все още са малко изследванията, които да показват механизмите, чрез които по-малките общности се интегрират в големите общества без да бъдат асимилирани.
Съвременното разбиране на интеграцията еволюира - смята се, че етническото многообразие не може да бъде хомогенизирано. Успешната културна политика се състои в конституционализирането на културно многообразие и изработването на цялостна стратегия за развитие на културата на малцинствата с тяхно участие.
Понастоящем се приема, че в България има добър модел на междуетнически отношения (Тахир, М. Идентичност и толерантност. С. 2009), основаващ се на принципите на гражданското общество и плуралистичната демокрация. Същността му е да се решават малцинствените проблеми по пътя на баланса и хармонизирането между принципа на интеграция на малцинствата в обществото и принципа на защита на тяхната етническа, религиозна и езикова идентичност. Но всеки модел е в динамично състояние и е необходимо да бъде развиван.
Редица изследователи (Анна Кръстева, Антонина Желязкова, Иван Кацарски, Пламен Макариев, Петър-Емил Митев, Евгения Мицева и др.) смятат, че етническите общности в България се стремят към запазване и развитие на своята идентичност, от една страна, и от друга – широко се отварят към българската национална култура като важно доказателство за желанието им за интеграция в българското общество. Паралелно с това, проучванията сочат, че сред мнозинството и особено сред младите хора нивото на толерантност спрямо етносите е ниско и че подобряването на климата в етнокултурното общуване зависи главно от динамиката на икономическата и политическата ситуация в обществото (Желю Владимиров, Иван Кацарски, Момчил Баджаков, Тодор Тодоров „България след 1997 – ефекта на тунела”, С., 2000.; Приложение европейските практики за социална интеграция на етническите и културални малцинства в Българската армия. С. 2003 и др.).
Проблемите за етническата и националната идентичност би трябвало да бъдат разгледани в тяхната взаимовръзка и взаимозависимост.
Анализът на българското законодателство показва, че специфичната култура на етническите общности се разглежда като неразделна част от българската национална култура и че равнопоставеността на всички граждани в обществото обуславя единството на нацията и развитието на гражданското общество.
В България има етнически модел, който е в динамично състояние и претърпява качествени трансформации чрез усилията на всички институции и общности в страната. Така е, но независимо от това е нужен постоянен дебат по проблема, защото определено социално напрежение може лесно да бъде прехвърлено на етническа плоскост.
Етническите малцинства в нашата страна се стремят към запазване и развитие на своята етнокултурна идентичност, от една страна, и от друга –да се отворят към българската национална култура като важно доказателство за интеграция. Това предполага останалата част от нацията да ги приема като равноправни и равностойни участници в националните процеси и европейската интеграция.
Едно от най-важните условия за успешното протичане на процеса на културна интеграция е непрекъснатото формиране на интегрираща идентичност на всеки член на нацията, независимо от неговата етническа и религиозна принадлежност. Процесът на културна интеграция може да обедини нацията, ако етническото самосъзнание не влиза в противоречие с чувството за национална идентичност.
Практическата реализация на този процес зависи от държавните структури, от научнообоснована и отговорна национална политика, при формирането, на която е нужно участие да вземат неправителствените организации на етническите общности. Но приемането на нормативни документи от държавата е недостатъчно условие за протичането на интеграционните процеси. Необходимо е тези закони, стратегии, планове, програми да бъдат популяризирани. Неправителствените организации, включително и тези на етническите общности би трябвало да работят в тясно сътрудничество с държавните институции за развитието на етнокултурните взаимодействие в нашата страна.
Анализите и моите теоретични и емпирични изследвания сочат, че етническите общности със своята ясно изразена идентичност, са готови да се интегрират в една спокойна и комуникативна среда. Без тези условия – ясна идентификация на интегрираната страна и отворена и добронамерена интегрираща среда – не е възможно да се реализира философията на интеграцията и формирането на интегрираща идентичност. Един от основните въпросите, чиито отговор се търси (не само във философската литература), е доколко етническите общности трябва да се променят, като заедно с това да се съхранят в бъдещето. В културата на тези етноси би трябвало да са съхранят много традиционни елементи, които не всякога стимулират тяхната модернизация, като това не изключва стремежа им към интеграция в гражданското общество. Заедно с това в културата на отделните етнически общности постепенно се натрупват и увеличават характерните за националната култура особености, без това да означава обезличаване на етническата култура.
Интегриращата идентичност (за първи път във философската литература този термин се въвежда и се дефинира от автора на тази статия) е процес на наслагване на идентичности в най-широкия смисъл на това понятие, която всеки член на обществото би могъл да формира в себе си, т.е. тя е съчетаване на етнокултурната с националната идентичност, както и с европейската идентичност.
Моделът на културна интеграция може да се интензифицира чрез поредица от обществени механизми, каквито са дейностите в областта на културата (Тахир, М. „Животът заедно”. С. 2005; Тахир, М. Идентичност и толерантност. Философски и практически въпроси на културната интеграция. С. 2009).
Проблемите, свързани с идентичността, културната интеграция и етническата толерантност, придобиват изключително значение както в теоретичен, така и в практичен план в духа на новата епоха, чийто общ знаменател е глобализацията. В съвременния свят на растяща динамика на културните взаимодействия и увеличаващото се културно многообразие се налага да се търси отговор на въпроса как да се научим да живеем заедно в този нов взаимнозависим свят.
Реалното членство на България в Европейския съюз засилва значението на проблема за културната интеграция и етническата толерантност. От способността на етносите и нациите да се ориентират в новата ситуация, зависи кога и как ще се интегрират в обединена Европа, запазвайки своята идентичност. Все повече се налага идеята, че успешната политика на интеграцията на етносите е не тяхното постепенно претопяване, а тъкмо обратното – етническото разнообразие вече се разглежда като богатство за всяка една национална култура.
Нашият стремеж към европейска интеграция извежда на преден план проблемът за културната интеграция и междуетническата толерантност като част от усилията за изграждане на българско гражданско общество, в което реално си взаимодействат и сътрудничат различни култури. Именно затова философията като методологическа основа на всички науки е призвана както да задава модели за общественото развитие, така и да обобщава опита и постиженията в полето на интеркултурните взаимоотношения.
Взаимното ни опознаване вече е крайно наложително днес. Обратното е причина и за недоверието, и за несъпричастието, и за равнодушието. Важното е, че човешката жажда за съвместност, за единение и взаимност надделява и аз вярвам, че този век е първият на новото летоброене. Азбучна истина е, че само чрез възвишения опит на духовността човекът най-пълно и истински може да съпреживее другия човек. Всъщност, това е онзи съвършен, всеобщ човешки Език, който – произнасян по различен начини и с различни звуци, носи единния смисъл на нашето битие и утрешно присъствие на земята. Установяването му като безспорно мерило в отношенията ни в общата наша Европа е мечта, която е осъществима.


РЕКЛАМА



All Rights Reserved © 2006-2019    "СЕНИ МЕДИЯ" ЕООД - КЪРДЖАЛИ   e-mail: kardjalinews.media@gmail.com   Webdesign: SWS