Книга за гости Контакти E-вестник
ВАЛУТА
EUR EUR 1.9558 лв.
USD USD 1.7563 лв.
GBP GBP 2.171 лв.
TRL TRL 0.257 лв.
Начало Новини   Коментари   Архив
31 Май 2020
КОМЕНТАРИ

ВРЕМЕНА И КУЛТУРНО ОБЩУВАНЕ

13 Октомври 2013

Проф. Д-р М. ТАХИР
Темите в настоящата монография са обект на изследване на философията, културологията, етнологията, социологията, културната антропология и други сходни области на научното познание. През последните години обхватът им се разшири и те придобиха общонаучен характер. Част от темите са разгледани от гледна точка на аксиологията, като всеобща теория за ценностите и особена форма на интеграция на хуманитарните науки. Това определя интеркултурния подход при тяхното разработване, за да могат да се търсят решения на проблемите и предизвикателствата, свързани с дълбоките промени в обществото.

В ускорено глобализиращото се съвремие събития, конфликти, решения, дейности, фиксирани в една част на Земята, оказват видимо, значимо и незабавно влияние в друга част, независимо от географските разстояния. В световен мащаб дори и незначителни наглед деяния имат огромно въздействие – най-малките промени на едно нещо биха могли да повлияят категорично върху друго, без да има видима връзка между тях.

Една от най-съществените черти на съвремието ни е, че хора, стоки, капитали, идеи, престъпления, култура, религия и т.н. вече свободно циркулират през държавните граници, които все повече губят териториално-политическите си признаци и се превръщат в символично-условни. На преден план излизат все по-често разликите от духовен характер, което пък се очертава като реална възможност и поле за съвместни действия при построяването на общия европейски дом. Животът ни днес представлява безкрайно усложнена и широка мрежа от свързани помежду си транснационални компании, междудържавни организации, компютри, телефони, радиоапарати, телевизори, сателити, факсове и пр. По този начин неминуемо външният свят става вътрешен и ние не сме в състояние повече да живеем в затвора на своята локална изолация.

Глобализацията недвусмислено показва, че е възможен и друг свят – с нова икономика, култура на отношенията, духовност, а вероятно – и идентичност. В монографията се застъпва тезата, че само единна Европа като доброволно сдружение на свободни, демократични и цивилизовани нации би могла да превърне в обща ценност историческата представа за справедливо общество; че съществуването на Европейският съюз има смисъл само, ако е действена алтернатива на противопоставянето и конфронтацията, в чиито условия са съществували народите през вековете. В този смисъл всички нации в европейското икономическо, културно и духовно пространство би трябвало да бъдат равноправни в социално и икономическо отношение, запазвайки своята културна специфика, защото всяка една от тях има принос в утвърждаването на европейското многообразие. Нашата страна трябва да заема своето достойно място в семейството на свободните и равноправни нации. Да си припомним, че в България се намират земите, наречени за пръв път още в древността „Европа”. Чрез уникалната книжнина, създадена от първоапостолите на българския език, редица народи, които образуват съвременното славянство, получават православната култура и концепциите за държавно строителство; от България с теософията на богомилството се дават на света гностичните християнски концепции, широко възприети в средните векове от обществата на катари, бугри, патарени, манихеи, албигойци, валденси и пр., живели на територията на сегашна Франция, Италия, Лангедок, Далмация, Арагон, Германия и Англия. Страната ни днес е пример за плодотворно съжителство на различните конфесии и ентокултурна толерантност. Нека си спомним и завета на академик Дмитрий Лихачов, който в знаменитите си „Писма за доброто и прекрасното” казва: „Български приятели, не забравяйте, че вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността – древния Рим, Гърция и т.н. Но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древната отломка... Първата древна култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата на бъдещето.”

В монографията, основавайки се на различни интерпретации, се анализират понятията култура и цивилизация, единството и разликите между тях, проблемните аспекти на цивилизационният избор и конфликтите на различията. Обект на разглеждане са геополитическите предизвикателства на сигурността в Югоизточна Европа, постмодерните измерения на мултикултурната дезинтеграция и интегриращата идентичност, фундаментализмът в аспектите на развитието и сигурността, моделът за етнокултурното сътрудничество и националната сигурност, националната консолидация. Търси се отговор на въпроса как би могла да се формира европейска идентичност у гражданите на страните, които представляват Европейския съюз, като се съхрани националната идентичност; какви са предизвикателствата пред нея и пречките за нейното формиране.

Засилващото се влияние на европейските реалности във всекидневието и начина на живот превръща евроидентичността във важен механизъм, който ще позволи на нациите да се почувстват равностойни членове на общността като условие за пълноправно съжителство в общоевропейския дом.

Днес доминиращата политическа и икономическа доктрина е идеята за конвергенция, качеството на живота и взаимната отговорност. Затова въпросъг каква цивилизация или обществено устройство следва предишната е винаги актуален и значим. Известно е, че в реалния свят няма нищо вечно; всичко се изменя, трансформира се, преминава от едно състояние в друго. Тази перманентна динамика обаче не винаги е в посока на хуманистичната цивилизация. Свободата е не само независимост, а и прибощаване. С взаимовръзките идва и интеграцията, а с нея – и сигурността. Да си свободен означава да имаш достъп до безбройни взаимозависими отношения с другите. Колкото повече са общностите, с които човек има контакт, толкова повече са възможностите му за избор. Но винаги съществува някаква неизвестна опасност, която се опитва да предотврати приобщаваното, да е в постоянно противоречие с нашия живот заедно. Както предупреждава Анжел Вагенщайн: „Ако някой неделен ден отведеш децата си в Музея на отминалото време, предупреди ги да внимават! Експонатите от политическия палеолит може и да им се сторят тромави, смешни и нелепи за века, в който живеем, но не са безопасни, о, далеч не! Спилбърг показа в своята виртуална история как изчезнали преди милиарди години чудовища могат да бъдат реанимирани и че те, върнати в живота, отново се превръщат в старите кръвожадни страшилища. Знай го, както знаеш, че не бива да пускаш децата си в клетката на тигъра!”
В този смисъл проблемът за сигурността, интеграцията и единството продължава да придобива нови измерения. Затова трябва да се вземат навременни неотложни мерки за нейното обезпечаване. Дейностите в това отношение биха били, както образно се изразява Тачър, „като застраховката на един дом: човек не спира да плаща вноските, само защото на неговата улица известно време на са ставали кражби с взлом”.

В края на ХХ в. периодът на блоковото противопоставяне приключи безвъзвратно – старият световен ред, т.е. двуполюсният свят, поделен между Изтока и Запада, си отиде. Настъпи процес на изграждане на нова система на междунационални и междудържавни отношения, както и нова философия на диалог, разбирателството и взаимодействие между различните култури. За пример бихме могли до посочим падането на Берлинската стена през, свалянето на Николае Чаушеску, избирането на Вацлав Хавел за президент на свободна Чехословакия, победата на некомунистическите сили на изборите в Унгария през 1990 година, падането на режима на Тодор Живков в България и т.н. Всички тези процеси ускориха трайното навлизане на демокрацията в Източна Европа и утвърждаването на мира и сигурността в света.

След всичко това възникна въпросът стана ли светът по-добър и по-сигурен? Непосредствено след 90-те години мнозина се подведохме да смятаме, че е така. Но в крайна сметка се очертаха две различни виждания за бъдещето на света – едното: силна ръководна роля на САЩ, твърда подкрепа на съюзниците и ясна стратегическа концепция, която да разграничава реалните заплахи за интересите на Запада и международния ред от локалните конфликти с ограничени последици; второто: световният ред да се осигурява с общи действия, предприемани от международни организации, които не следват собствени стратегически интереси… В крайна сметка тази концепция измести първата. Тази Европа, която се появи иззад Желязната завеса, притежава много от чертите на Европа от 1914 и 1939 година: етнически раздори, оспорвани граници, политически екстремизъм, националистически страсти и икономическа изостаналост . Най-сериозните военни конфликти след унищожаването на двуполюсното противопоставяне са войната между сърби, хървати и мюсюлмани за наследството на Югославия; сблъсъкът между сърби и албанци в Косово; войната между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах; войната в Чечня; отделянето на Абхазия от Грузия; племенните войни в Африка – Сомалия, Нигерия, Заир, Руанда; въоръжената борба на кюрди в Турция и Ирак, конфронтацията в Сирия. Към този дълъг списък би могло да се добавят тлеещите конфликти между евреи и араби в Близкия изток, мохамедани и хиндуисти в Индия, пущини и узбеки в Афганистан, чернокожи и араби в Судан. Да не забравяме и напрежението, което съществува в Северна Ирландия, Корсика (Испания), о. Кипър. Вместо да намаляват, географският обхват и интензивността на междуетническите и междурелигиозните сблъсъци нарастват застрашително. Етническите и религиозните конфликти, сепаратистките и терористичните движения не само че не изчезват, но напротив – създават нови „горещи” точки по земното кълбо. Това е повод някои изследователи да твърдят, че основните конфликти на световната политическа сцена ще бъдат на религиозна, културна и етническа основа. Най-ярък привърженик на тази теза е Самюел Хънтингтън, който през 1993 година в своята статия „Сблъсъкът на цивилизациите”, публикувана във „Форин Ъфеърс” развива тезата, че човечеството преминава в нова фаза на историческото си развитие, която ще се характеризира с конфронтации и сблъсъци между различни наддържавни обединения на социокултурна, религиозна и етническа основа. Идеите си той по-късно разви в книгите си „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред” (1996) и „Кои сме ние? Предизвикателства към американската национална идентичност” (2004). В тях той твърди, че след като Студената война е отминала, биполярното противопоставяне е изчезнало и големите идеологии на ХІХ и ХХ век са в упадък, досегашните теории за международните отношения, конфликти, сигурност вече не работят. Според него фундаментален източник на конфликти в новите условия стават не идеологиите и идеологическите ценности, не и икономиката и икономическите интереси, а цивилизациите, разбирани като вид култури. Държавите ще запазят своята роля на силови субекти в световните отношения, но главните конфликти в глобалната политика ще бъде между нациите и групите, свързани с различни цивилизации. Според Хънтингтън границите между отделните цивилизации са вече очертани и лесно могат да бъдат проследени, като за това е достатъчно само да се открият на географската карта на планетата горещите й точки: Косово и Босна, Джаму и Кашмир, центарлноазиатските републики и най-вече Таджикистан, Чечения и Закавказието и др. Авторът отбелязва, че конфликтите са предимно на религиозна основа и концентрирайки анализа си върху този аспект на проблема, в значителна степен стеснява обхвата на цивилизационния сблъсък до религиозен.

Според Збигнев Бжежински терористичните актове в света произтичат в известна степен също от културни и религиозни различия. Той смята, че тези различия трябва да бъдат отчетени и смекчавани в границите на възможното. А както беше отбелязано главната теза на Хънтингтън е, че културата и културната идентичност, която в най-широк смисъл е цивилизационна идентичност, формират моделите на обединяване, дезинтеграция и конфликти в света от времето на Студената война. Той предполага, че в периода след Студената война най-значимите различия между народите вече не са от идеологически, политически или икономически характер, а от културно естество .

Конфликтът между културите по същността си е конфликт на различни интереси, светогледи и ценностни системи. Известно е, че различните цивилизации имат различни приоритети по отношение на гражданите и на държавата, на правата и задълженията, на отговорностите, на свободата. Разликите в приоритетите в крайна сметка определят и основополагащата разлика по отношение на цената на човешкия живот. Тази цена е различна в различните държави.

Това налага да се търсят отговори на въпросите: Дали ще има война между отделните цивилизации и култури? Кой и как ще управлява света? Коя страна, коалиция или международна институция ще разполага със средствата да се справи с екологичните, ядрените, икономическите, финансовите, социалните, политическите и военните заплахи, които тегнат над света? Кой ще съумее да оползотвори безкрайните възможности на различните култури? Могат ли различните култури и религии и техните носители в света да съжителстват и взаимодействат? Възможна ли в условията на глобализацията да се реализира културната интеграция и да се гарантира сигурността на личността, гражданите, държавите и света като цяло? Трябва ли да се остави властта на света на религиите? На империите? На пазарите? Или пък да се върне на нациите, като се затворят границите? Бихме ли повярвали на твърдението, че един ден човечеството ще осъзнае ползата от обединението около едно демократично правителство на света и по най-добрия начин ще се грижи за интересите на човечеството? Коя цивилизация ще направи това? И в какво се състои единството и конфликтът между цивилизация и култура, както и цивилизационният избор и конфликтът на различията? В каква връзка се намират идентичността и сигурността? Каква е връзката между демократичната перспектива и националното единение?

В този смисъл логичен и удачен е въпросът в каква посока ще поемат световните събития? В посоката, очертана от Самюел Хънтингтън в тезата му за „сблъсъка на цивилизациите”, където различните култури и религии се борят за господство или в предсказаната от Франсис Фукуяма в „Краят на историята или новият световен ред”, където демокрацията неизбежно побеждава в целия свят.

Мисля, че дебатът в тази насока трябва да се води непрекъснато, в подкрепа на извечната човешка вяра за по-мирен и по-стабилен свят, който прави още по-актуален проблема за културната интеграция и сигурността.


РЕКЛАМА



All Rights Reserved © 2006-2019    "СЕНИ МЕДИЯ" ЕООД - КЪРДЖАЛИ   e-mail: kardjalinews.media@gmail.com   Webdesign: SWS