Книга за гости Контакти E-вестник
ВАЛУТА
EUR EUR 1.9558 лв.
USD USD 1.7182 лв.
GBP GBP 2.2751 лв.
TRL TRL 0.3194 лв.
Начало Новини   Коментари   Архив
21 Март 2019
КОМЕНТАРИ

НЯКОИ АСПЕКТИ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ИСЛЯМА И НАУКАТА

27 Декември 2017

Проф. Д-р М. ТАХИР
Докато учените не се обърнат към религията, те ще бъдат слепи,
а докато религията не се обърне към науката, тя ще продължава да куца.
А. Айнщайн, 1955 г.

В продължение на цялата история на човека и човечеството взаимодействието между религия и наука е внасяло съществени корективи в битието на обществото. Като форма на проява на обществена дейност на човека взаимодействието и взаимното влияние на религия и наука, би могло да се забележи и проследи на всеки стадий от развитието на човечеството, а на философията – от Талес до наши дни. Тъй като в крайна сметка тези сфери на обществени отношения – религия и наука – се отнасят до човека, те неизбежно се пресичат и оказват влияние една на друга, но научният подход към обяснението на тяхното съвместно съществуване започва, когато религиознанието (историята и познанието за религиите) и някои други области, занимаващи се с религията се обособяват като самостоятелни отрасли на науката със свои предмети и методи. В трудовете на някои политолози ролята на религиозните представи за политическото битие и устройството на света или се подценяват, или напълно се игнорират, затова в тази връзка би трябвало да се отбележи, че игнорирането на значението на религиозните представи, както и абсолютизирането им води до твърде радикални изводи, които, разбира се, не се потвърждават от обществената практика.

Съвременното обществено-политическо развитие на човечеството отбелязва нарастване влиянието на религиозния фактор върху живота на държавите и обществата. Затова изясняването на закономерните взаимовлияния и откриването на начини за регулиране на възможните конфликти между научните и религиозните фактори е една от важните задачи на науката днес. И днес продължават да се търсят отговори на въпросите кое е общото между тези сфери на обществена дейност, какви модели на взаимодействие съществуват между тях; как влияе религията върху науката и науката върху религията и пр.

Връзката между религията и науката не е била еднаква винаги и навсякъде. Но нито едно монотеистично писание не осъжда науката. Вярно е, че учените били преследвани от религиозните власти. В християнския свят в течение на много векове по собствена воля и без опора от цитати от текстовете на Свещените писания отговорни авторитети са се противопоставяли на развитието на науката <…> Отношението на исляма към науката като цяло е било съвсем различно. Няма нищо по-ясно от известния хадис на Пророка: „Търси науката дори и в далечен Китай” или другия, който посочва, че натрупването на знания е задължение на всеки мюсюлманин и на всяка мюсюлманка. Коранът подканва да се развива науката и сам съдържа множество изключително подробни описания на природни явления, които съответстват напълно на данните на съвременната наука“ пише М. Букай в книгата си Библията, Корана и Науката.

Научните аспекти, отнасящи се единствено до Корана, пише Морис Бюкай, първоначално извънредно ме учудиха, защото никога не съм предполагал, че в текст, написан преди повече от четиринайсет века, може да има сведения по изключително разнообрази въпроси, които напълно отговарят на съвременните научни постижения. В началото изобщо не вярвах в исляма. Изучавах текстовете без всякакви предразсъдъци, напълно обективно. Ако може да се каже, че е имало някакво влияние над мен, то е влиянието на обучението, което получих през детството си, когато не се говореше за мюсюлмани, а за мохамедани, за да стане ясно, че става дума за религия, основана от един човек и която следователно не би могла да има някаква стойност по отношение на Бога <...> При първата среща с подобен текст (Корана) учудване предизвиква най-напред изобилието от разглежданите теми: Сътворението, астрономията, схващанията за земята, животинското и растителното царство, възпроизводството на хората… Това ме наведе на въпроса: ако допуснем, че автор на Корана е човек, как е могъл той да напише още през VII в. сл. Хр. неща, съзвучни с нашите днешни научни познания… Според нас човекът е неспособен да обясни Корана.

Известно е, че ислямът е третата, възникнала през VІІ век в Хеджаз, Западна Арабия, универсална монотеистична религия. Тя е една от най-разпространените в света – приблизително един милиард нейни последователи в Близкия и Средния изток, в Магреба и Индонезия и не малка част в много други части на света, включително и България, представляват около една пета от населението на света. „Тя се възприема като опозиция на т. нар. джахилия (безпросветност, буйство), която характеризира традиционното арабско езическо общество, белязано от служене на множество идоли и кумири, кървави междуособици, крайности, робуване на страсти и пороци. Ислям на арабски означава отдаване, подчинение, послушание, което се отнася за всички вярващи и богобоязливи последователи на само на Исляма, но и на предходните небесни религии („хората на Писанието”): „Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме нему отдадени (муслимун)” (29:46),отбелязва Цв. Теофанов в предговора си към Свещения Коран. Основната идея на исляма е вярата в единния Бог – Аллах. Затова дълг на вярващия е непрекъснато да повтаря: Ля иляхе иллелах, Мухамедун расулюлллах или Ешхеду ел ля иляхе иллеллах уе ешхеду енне мухаммеден абдуху уе ресулюх . Аллах е вечен във времето и пространството, той е съществувал в небитието, когато нищо не е съществувало и ще съществува, когато всичко ще изчезне.

Коранът е Свещената книга на исляма, съставена в писмен вид около 650 г. Той е истинското слово на Аллах, което той изпраща на Своя Пророк Мухаммед чрез Джибрил . То е наизустявано от Мухаммед, който след това го диктува на своите сподвижници. Те на свой ред го наизустяват и записват под контрола на Пророка. Освен това Пророка повтаря заедно с Джибрил по веднъж всяка година и два пъти през последната година от своя живот. Това е продължило до неговата смърт. В една епоха, когато не всеки е умеел да пише, но всички могли да наизустяват, рецитирането е давало възможност за максимално строг контрол по време на окончателното записване на текстовете, което е едно значително предимство… Низпославането на Корана продължило повече от двайсет години от живота на Пророка. Първите знамения са тези от сура 96, а после е имало прекъсване за три години и след това откровението продължава двайсет години до смъртта на Пророка през 622 г. сл. нов. е., т.е. десет години пред хиджра (преселението на Пророка от Мекка в Медина) и десет след хиджра. „Чети [о, Мухаммед] в името на своя Господ, Който сътвори – сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрият, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел”.

Тезата на настоящата статия не е нова, дори би могло да се каже, че тя има характер на напомняне/припомняне – в Свещеният Коран, низпослан преди повече от четиринадесет века, се споменават факти и обстоятелства, които едва напоследък са открити или доказани от учените. Те показват неразделимата връзка на Свещения Коран с науката и се явяват като несъмнени доказателства за истинността на исляма и че Свещеният Коран е истинско слово, изпратено от Аллах и че негов автор не е нито Мухаммед, нито някое човешко същество. Това доказва също, че Мохамед е действително изпратеният от Аллах Пратеник.

В тази статия се спирам само на две доказателства за истинността на исляма, а именно: Свещения Коран за произхода на Вселената и Свещения Коран за моретата и реките . С това, разбира се, не правя никакви научни открития – те са направени. Предавам всичко в систематизиран вид с надеждата, че бих могъл да предизвикам вниманието на младите хора да се запознаят задълбочено и систематично с принципите на религията и нейната връзка с науката. Известният френски социолог Е. Дюркем вижда в религията средство за укрепване на обществото за сметка на единението между индивида и социума. Неограничавана от държавни граници, религията – космополитична и общопланетарна по своя характер – е в състояние да сближи разнородни социални слоеве, сили, народи и страни.

Научно е доказано, че Вселената е възникнала преди 13,5 – 14 млрд. години в резултат на Големия взрив. Това е космологична научна теория, която описва ранното развитие на Вселената, чието разширяване бива потвърдено с наблюденията за раздалечаване на галактиките. В началото Вселената е в безкрайно плътно състояние с огромна температура и налягане. Смята се, че Вселената се ражда от нула см сингулярност, съдържаща непредставими за човешкия ум огромни количества енергия/светлина, която в следващите секунди, минути, години се превръща във вещество, в материя, съставена от нови и нови елементи, взаимодействащи в определени форми и мащаби. За първите 10-33 секунди от съществуването &#1117; няма задоволителен физически модел. Общата теория на относителността предвижда гравитационна сингулярност (точка с нулев обем и с безкрайна плътност), където плътността става безкрайна. За разрешаване на този парадокс е нужна теорията на квантовата гравитация. Разбирането на този период от историята на Вселената е сред най-важните неразрешени проблеми на физиката. Учените смятат, че преходът от едно ниво, едни форми на организираност към други по-висши не е ставал постепенно, в продължение на милиарди и милиони години, а „взривоподобно”, чрез „скокове”, „мутации”. В резултат на такива „взривове” във веригата на Универсалната еволюция при определени условия, също подготвени от цялата еволюция на Земята, условия и обстоятелства, възниква Животът.

Всички данни от различните изследвания показват, че още първият Homo sapiens (разумен човек) наред с другите предпоставки-способности в епигенетичните си структури е притежавал и способността да прави избор между доброто и злото. Учените са констатирали специални мозъчни центрове, които поемат тези оценъчни функции и водят до моралния избор на човека, пише П. Ганчев.

Тази научна теория съответства на знаменията на Корана, убеден е М. Мюкай. Две знамения в него представят в синтезиран вид събитията при образуването на Вселената: „Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?”. „После се насочи към /сътворяването на/ небето, а то бе дим, и рече на него и на земята…”.

Съвременната наука посочва, че цялата Вселена някога е била „димна” материя, т.е. в началния стадий от съществуването на Вселената всичко е било „дим”. Учените твърдят, че има очевидна връзка между газообразното състояние на материята, което се посочва в Корана и концепцията „съвременната наука за първичната мъглявина.” В Корана се споменава „за съществуването на първоначална газообразна маса от фини частици <…> Газът е съставен главно от газообразна маса, в която са разпръснати малки частици, намиращи се в твърдо или дори в газообразно състояние, с по-висока или по-ниска температура. Споменава се за процес на разделяне на първоначалната единна маса, чиито елементи в началото били свързани помежду си <…> Процесът на разделяне на цялото на множество части е довел до образуването на многобройни светове… В текстовете на Корана се открива твърдението, че в Космоса има други планети, подобни на нашата, което хората от нашето време още на са доказали, отново подчертава Бюкай.

В тази връзка е интересно да посочим разсъжденията на д-р Алфред Кронер, професор по геология и ръководител на Катедрата по геология към Института по геонауки към университета „Йофанес Гутенберг” в Майнц, Германия: „Като разсъждавам откъде произхожда Мухаммед си мисля, че е почти невъзможно той да има представа за неща като общия произход на Вселената, тъй като едва през последните няколко години учените откриват с много сложни и развити технологични методи тези факти <…> Някой, който не знае нищо за ядрената физика преди повече от хиляди и четиристотин години, не е в състояние да открие със своя собствен ум, че например земята и небесата имат един и същ произход”, се отбелязва в Кратко илюстровано въведения в Исляма. Кораничните твърдения, според Бюкай, се отличават с умерен изказ и са в съответствие с данните на съвременната наука. Той смята, че твърденията в Корана относно Сътворението, изказани преди повече от четиринайсет века, едва ли имат някакво човешко обяснение.

Второто доказателството за истинността на исляма, на което ще се спра е моретата и реките. Тази тема ме е вълнувала отдавна. Още като младеж бях слушал, че там, където водите на две различни морета се срещат, между тях възниква бариера, както и водите на една река, влели се в морето, не се смесват незабавно с морската вода. И това явление е описано в Свещения Коран: „Той, Който разположи в съседство двете морета, едното – сладко, утоляващо жаждата, а другото – солено, горчиво. И стори между тях граница и възбранена преграда”; „И не са еднакви двете води (на реките и на моретата) – едната е сладка, утолява жаждата, приятна е за пиене, а другата е солена, горчива, и от всяка ядете прясно месо, и (от солената) извличате украшения, които носите. И виждаш корабите там да порят вълните, за да търсите от Неговата благодат. И за да сте признателни!”; „Пусна той двете морета да се срещнат, но между тях има преграда, която не престъпват <…> От двете излизат бисери и корали”.
Съвременната наука открива, че там, където водите на две различни морета се срещат, между тях възниква бариера. Тази бариера ги разделя така, че всяка от тях има своя собствена температура, соленост и плътност. Водата на Средиземно море е топла, солена и по-малко плътна в сравнение с тази в Атлантическия океан. Когато водата от Средиземно море се влива в Атлантическия океан през Гибралтарския проток, тя се движи в разстояние на няколко стотици километра навътре в Атлантическия океан, на дълбочина около 1000 метра със своята характерна температура, соленост и по-малка плътност. Водата на Средиземно море се стабилизира на тази дълбочина. Въпреки наличието на вълни, силни течения и приливи в двете морета, водите им не преминават през бариерата, се подчертава в Кратко илюстровано въведение в Исляма.

Коранът не само се характеризира с пълно отсъствие на противоречията в разказите, пише Морис Бюкай, но и показва пълно съответствие със съвременните научни данни… Поради изостаналото състояние на човешките познания по времето на Мухаммад не можем да приемем, че много от твърденията в Корана, свързани с науката, са дело на човек.

И накрая бихме могли да повторим, че в продължение на цялата си история религията е била и досега все още е тясно свързана не само с науката, но и с всички области на живота.

Проф. д-р Мюмюн Тахиров


РЕКЛАМА



All Rights Reserved © 2006-2018    "СЕНИ МЕДИЯ" ЕООД - КЪРДЖАЛИ   e-mail: kircaalihaber@gmail.com   Webdesign: SWS