Независим информационен сайт
Честването на Деня на майчиния език започва в 17 ч. Събитието ще открият областният управител на Пловдив проф. д-р Христина Янчева и генералният консул на Турция в Пловдив Корхан Кюнгерю. Домакин на Международния ден на майчиния език е Областната администрация. Разговаряме с господин генералния консул Корхан Кюнгерю.
Уважаеми господин генерален консул, честит Ден на майчиния език! Въпреки че Международния ден на майчиния език се отбелязва вече за 25-та поредна година по света, ние в Пловдив започнахме да го честваме благодарение и по инициатива на Генералното консулство на Република Турция и Българско-турски литературен клуб. Какво ще споделите за тази инициатива като цяло? А и за подготовката на тазгодишния празник.
- Честит празник! Майчиният език е езикът, който всички ние започваме да усвояваме от майките си. Това е езикът на детството, любовта, щастието, тъгата, болката, спокойствието, с които биваме закърмени в уюта на семействата си. Така той съвсем естествено се явява и наша идентичност и един от маркерите, по който се самоопределяме. Езикът и в частност майчиният представлява същността на нашата култура и едновременно с това е богатство. Тъкмо това е мотивът на основателя на нашата република, Гази Мустафа Кемал Ататюрк, да дефинира турския език като „… сърцето, умът и съкровището на турската нация.“ Относно пловдивските чествания на 21 февруари като Световен ден на майчиния език, ако ми позволите, ще подсетя, че идеята е подета още преди 8 години от споменатите организатори и тази инициатива вече се превърна в реализиращ се празник. Всяка година той се чества от Българско-турски литературен клуб в сътрудничество с Генералното ни консулство, Клуба на консулите в Пловдив и различни местни общински или областни структури и образователни институции. На този празник Българско-турски литературен клуб ни събира под мотото на една тема, около която гравитират ред прояви от различно естество - анимации, ателиета, четения, подготовка и прожектиране на специални документални филми, естествено обединени в темата за майчиния език. Генерално консулство на Р. Турция тясно сътрудничи с Българско-турски литературен клуб в организацията на събитието от самото му зараждане. На мнение съм, че успяхме да допринесем за неговото утвърждаване. Тазгодишното събитие се провежда под мотото на мира и се осъществява заедно с Областната управа на Пловдив и Клуба на консулите. Студенти и преподаватели от различни пловдивски университети също са участници в събитието. Очакваме ви.
- Неслучайно Международния ден на майчиния език се свързва с Генералното консулство на Турция и Българско-турския литературен клуб. Имам предвид това, че Вие не само първи представихте това честване, но бяхте и последователни в стремежа си към неговото утвърждаване като общоградски празник. Впрочем моля да разкажете повече за свършеното в тази насока през вашия мандат.
- Световният ден на майчиния език е може би един от най-прилягащите празници на Пловдив. Градът е с многовековна история, мултикултурна структура и много примери в историята си за толерантност и опазване на многообразието. След пристигането си в Пловдив аз бях впечатлен от духовната пъстрота на атмосферата му. С голям интерес и желание подкрепих молбата на Българско-турски литературен клуб за продължаване на отбелязването на Деня на майчиния език. През годините участвахме активно в необходимите предварителни проучвания и подготовка за всяко едно честване на този специален ден. За този празник мога да говоря много дълго.
През 2022 г. на Международния ден на майчиния език Българско-турски литературен клуб пренесе зрителите в сърцето на Месопотамия, люлката на много цивилизации и култури, в красивия град Мардин посредством документалния филм, който беше заснет преди това. Визуалните, видео и документални записи на историческото, културното и религиозното наследство на град Мардин, които бяха представени на екран, предизвикаха голям интерес и възхищение сред пловдивските зрители. Събитието беше съчетано с четене на пословици и поговорки на всички езици, които днес се говорят в града.
През следващата 2023 г. събитието беше открито с минута мълчание в памет на загиналите при жестокото земетресение, което се случи в Турция на 6 февруари 2023 г. Историческите места в регионите Хатай (Антиохия), Кахраманмараш и Газиантеп, които бяха посетени от екип на Българско-турски литературен клуб (ноември 2022 г.), бяха показани на участниците чрез подготвен видеоклип. След видеото, част от участниците, изразиха своите съболезнования послания за солидарност и подкрепа с пострадалите от земетресението. Ученици и студенти от различни националности, учащи в пловдивските учебни заведения представиха както свои автентични национални костюми, така и турски и местни народни носии. Трогателен беше хорът, в чийто репертоар бяха включени елегични послания и съболезнования, съчетани с призив за мир, единство и опазване на многообразието.
Денят на майчиния език през 2024 г. се открои с акцента си върху писмото или азбуките. В Народна библиотека "Иван Вазов" проведохме кръгла маса на тема "Възходът на писмеността" с презентации на шестима уважавани професори по език, литература и история на културата, последвана от специалната фотоизложба "Непознатите". Събитието беше богат, наситено, продължи и на следващия ден с множество организации, проведени едно след друго в изложбената зала на Общинския съвет.
Права сте, Денят на майчиния език през 2024 г. предизвика голям отзвук. В работилниците или така наречените ателиета, посветени на писменото изразяване участваха добри специалисти. Зафер Гюнал, художник-калиграф от Одрин, представи примерни изпълнения на османско калиграфско изкуство; Пловдивският художник Панайот Панайотов -кирилска калиграфия; Виктория Алексиева - японското писмо шодо. В същото време организирахме и работилница за изкуството на рисуване върху вода-ебру, която предизвика голям интерес. В програмата бяха раздадени благодарствени грамоти на участниците в конкурса, организиран от Художествената гимназия "Цанко Лавренов" във връзка с Деня на майчиния език. В същата зала бяха представени музикални изпълнения на ученици от художествени училища в града и танцови изпълнения на фолклорната група към Медицинския университет. Програмата беше наситена и продължи с прожекция на документалният филм "ДНК на езика", заснет от екипа на Българско-турски литературен клуб в градовете Трабзон и Ризе в Турция, и Батуми в Грузия. Той беше посрещнат с голям интерес и изобщо документалните филми, които Българско-турски клуб снима специално и по повод съответната тема на празника предизвикват овации сред публиката.
Сред проявите, които организирахме със съдействието на Българско-турски литературен клуб, според мен най-ярко се откроява празнуването на Деня на майчиния език. Това, разбира се, произтича преди всичко от неоспоримото значение на майчиния език за всеки един човек. Както вече споменах, ние със съвместни усилия в продължение на 8 години успяхме да създадем интерес към този ден, и си мисля, че той вече се утвърди като общоградски празник. Българско-турски литературен клуб фокусира активността си не само върху литературата. Съвместно с клуба осъществихме редица съвместни проекти в различни области на изкуството. През ноември 2022 г. организирахме среща-концерт на турски и български акордеонисти. Обхвата на тази среща през октомври 2023 г. се разшири и така реализирахме концерта на балкански акордеонисти. През януари 2023 г. поканихме флейтисти и обоисти от Турция, и пианисти от България за концерт "Музикални диалози". Същата година през май по наша покана в Пловдив гостува най-стария театрален формат на турския традиционен театър - Театъра на сенките. През юни 2024 г. бяхме домакини на Младежкия симфоничен оркестър на Бейликдюзю - Истанбул, който съвместно със студенти от AMTИИ изнесе празничен концерт. През същата година през ноември флейтистът от Турция Бюлент Евджил и българската пианистка Велислава Стоянова представиха рециталите си на тема "Музикални пространства". И накрая, през декември 2024 г., представихме превода на известния класически роман на Ахмед Хилми Филибелията "Дълбините на въображението" с участието на преводача Азиз Таш и литературни специалисти. Щастлива се оказа случайността, че събитието съвпадна с Международния ден на турското кафе. Знаете вероятно, че приготвянето и пиенето му представлява своеобразен ритуал в турския бит, а и кореспондира с отделни пасажи в представения роман. Всичко това добави колорит към празника.
Още с пристигането си в Пловдив аз се запознах с дейността на списанието. Това, което прави редакционния екип е много специално и заслужава поощрения. Знаете, че то в момента е единственото печатно списание, което дава възможност на пишещите на турски език да публикуват свои произведения. Пловдив е град със сериозни традиции в издаването както на български, така и на турски вестници през миналия век. Например последното издание на турски в Пловдив датира от далечната 1937 г. След близо 80 години списанието нарушава това мълчание. Значителен за мен е фактът, че списанието се издава на два езика (турски и български), в него публикуват не само майстори на перото и специалисти литератори на двата езика, но и млади таланти, които търсят поле за изява. Пожелавам им успехи!
|
|
||||||||||||||||
|
