Независим информационен сайт
Мирният процес между Армения и Азербайджан може най-после да бъде доведен до край след пълното възстановяване на суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан през последния месец. Армения е готова да подпише мирно споразумение с Азербайджан и да уреди отношенията си с Баку до края на тази година, заяви в Европейския парламент премиерът на Армения Никол Пашинян на 17 октомври. Той отбеляза, че договорът трябва да отразява взаимното признаване на териториалната цялост на двете страни.
Но нещата не са съвсем прости. Освен същинското съдържание на сделката за мир – главно делимитация/демаркация на границата и отварянето на транзитни връзки – страните не могат да постигнат съгласие кой да посредничи. До този момент съществуваха две отделни посоки на преговори, едната с посредничеството на Русия, а другата - чрез Европейския съюз с помощта на САЩ. В настоящия момент Армения е разочарована от своя стратегически партньор Русия и е прозападно настроена. Междувременно Азербайджан призовава за по-регионално ориентирани формати на преговор за разрешаване на настоящите спорове.
Азербайджанският президент Илхам Алиев отмени срещата си с арменския премиер Никол Пашинян с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц, която трябваше да се проведе на 5 октомври в Гранада, Испания, на срещата на върха на Европейската политическа общност. Причината за отказа на Баку да присъства на срещата беше присъствието на Франция, която е съюзник на Армения и наскоро предложи да ? продаде оръжия и да започне активно военно сътрудничество, а също така и отстраняването на Турция от преговорния формат.
Баку не счита, че Париж би бил неутрален посредник, който ще допринесе конструктивно за регионалните мирни усилия и не вижда необходимост да обсъжда проблемите на региона със страни намиращи се далеч от този регион. Азербайджан е на мнение, че тези въпроси могат да бъдат обсъдени и решени в рамките на региона.
Турция, на свой ред, призова лидерите на Армения и Азербайджан да се съберат в четиристранен формат съвместно с президентите на Турция и Русия.
Междувременно страните в Южен Кавказ обсъждат две други договорености за сътрудничество помежду си в разрешаването на регионални спорове. По време на посещението си в Грузия на 8 октомври Алиев подчерта потенциалната роля, която Грузия би могла да изиграе за нормализирането на арменско-азербайджанските отношения. Грузинският премиер Иракли Гарибашвили заяви, че правителството на страната му е безпристрастно по отношение на мирния процес и изрази желанието на Тбилиси „да бъде посредник по този въпрос“. Алиев подчерта, че предложението на Грузия да посредничи в мирните преговори би било най-правилният курс на действие предвид историческия контекст и географските фактори. „Ако Армения се съгласи, ръководителите на съответните ни органи могат незабавно да се съберат в Грузия за двустранни и тристранни срещи“, заключи той.
Баку продължава да подкрепя идеята за създаване на тристранен формат за водене на преговори между трите страни от Южен Кавказ. Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2023 г. беше добра възможност Армения, Азербайджан и Грузия да се срещнат за пръв път на най-високо ниво в панел включващ Южен Кавказ. Пашинян обаче отказа да се присъедини към колегите си от Азербайджан и Грузия. По неясни причини Ереван винаги е бил предпазлив по отношение на този тристранен формат.
Форматът „3+3” (Грузия, Армения и Азербайджан с Русия, Иран и Турция) представлява друга възможна инициатива за регионално сътрудничество. В момента Грузия е избрала да се въздържи от участие поради териториалния си конфликт с Русия. На 23 октомври в Техеран, Иран, се проведе втората среща в този формат, където страните се събраха на ниво външни министри. Те подчертаха „значението на платформи като Консултативната регионална платформа „3+3“ за предоставяне на възможности за конструктивен диалог и установяване на взаимноизгодно сътрудничество между страните в региона“.
Страните от Южен Кавказ започнаха по-открито да заявяват позиция в полза на регионалните рамки за разрешаване на спорове и улесняване на сътрудничеството. Въпреки че Иран и Русия биха предпочели напълно да бъдат изключени други играчи (в случая Европейския съюз и Съединените щати) от регионалните въпроси, изглежда че Армения, Азербайджан и Грузия имат различни приоритети. Тбилиси твърдо отхвърля участието във всякакви формати, включващи Русия, но остава в полза на вътрешнорегионалните инициативи. Ереван участва във формата „3+3“, но се отнася предпазливо към призивите за тристранно групиране от страна на Баку и Тбилиси. Баку подкрепя регионалните рамки, но се противопоставя на призивите на Русия и Иран за пълното изключване на други участници от регионалните въпроси. Сложните геополитически обстоятелства показват колко трудно ще бъде разрешаването на тези спорове. Въпреки това постигането на регионален консенсус относно формата на преговори ще бъде от решаващо значение за установяването на дългосрочен мир и стабилност в Южен Кавказ.
|
|
||||||||||||||||
|
